Залата на цирка притихва. На манежа върви изключителен номер. Върху натрошени стъкла лежи гол до кръста мъж с атлетично телосложение, прошарена дълга коса и брада. Това е прочутият индийски йога Махариши Свами Дев Мурти. Преди да легне на купчината стъкла, натрошават още една-две бутилки. Йогата намества гръб върху стъклата с плавни движения, сякаш е върху пухена постеля. После издува необичайно корема си, слагат върху него дюшек, а върху дюшека дъска. В манежа навлиза голям камион, приближава лежащия, предното му колело тръгва върху дъската и по нея се качва върху корема на Свами, където спира за известно време. После бавно се изтегля. Махат дъската и дюшека, а асистенти чистят стъклата, полепнали по гърба на Свами. Рани не се виждат, а той се усмихва сякаш нищо особено не се е случило. Това е кулминацията на представлението. Преди това Дев Мурти демонстрира завидно управление на мускулите по цялото тяло и върти с ръце като играчки две големи парчета от ствол на дърво. Изумление предизвиква и номерът с копието. На прът от арматурно желязо слагат връх от копие, а тъпият му край опират върху дъска на гърдите на асистент. Върхът поставят върху издутия по особен начин корем на Свами. Йогата прави рязък мощен натиск и вместо копието да пробие корема му, се огъва арматурното желязо. После върхът на копието е поставен в ямичката под врата му. След напън, копието не пробожда шията, а отново се огъва поредното арматурно желязо.
Всичко това става през пролетта на 1969 г. в центъра на София на Солни пазар под купола на постоянния цирк, който тогава още не е изгорял. Като всички останали със затаен дъх следя демонстрациите и след програмата отивам да видя този необикновен човек. Свами посреща групата почитатели с усмивка и търпеливо изслушва всеки. Хората го занимават най-вече със здравни проблеми. Той разговаря приятелски с тях, дава им брошури с неговите упражнения и определя час за преглед. Идва и моят ред. Мъдрите съвети, които ми дава за практикуването на йога и за някои житейски проблеми, помня и до днес. Поканва всички присъстващи на лекцията си на следващата сутрин в цирка, която е анонсирана по време на представлението. В договора му с ръководството на Българския държавен цирк има клауза, според която сутрин му се предоставя салонът за лекции, след които може да приема граждани, да им дава свои брошури и хималайски билки. Впоследствие циркът не спазва тази клауза от договора, но всичко по реда си.
С въпроса „Коя е най-голямата отрова на света?“ започва лекцията си Свами Дев Мурти следващата сутрин. Хората дават най-различни отговори – цианкалият, алкохолът, тютюнът, наркотиците, изгорелите газове и какво ли още не. След всеки отговор Свами отрицателно клати глава. Накрая слушателите се предават и той казва верния отговор – това, което е в повече. Микроскопична доза и от най-силната отрова често е лекарство, а ако човек изпие огромно количество обикновена вода, може да навреди на здравето си.
„Отдавна исках да посетя България, защото тя е мостът между Европа и Азия. Виждам, че това е прекрасна страна. По изобилие от плодове, зеленчуци и билки е на второ място в света след Хималаите. Но тук също видях хората много да пушат, да пият и да боледуват. Вие се отравяте с кафе и алкохол, а искате да бъдете спокойни и щастливи“ – изрича необичайните за онова време слова Свами Дев Мурти. Лекциите му изобилстват с още много непривични и еретични за тогава мисли, като нуждата промишлеността да намали замърсяването на околната среда, да се обърнем към природата и здравословния начин на живот, към моралните и културните традиции на народа.
След няколко дни, както много от нас се опасяваха, лекциите му в салона на цирка са прекратени под претекст, че е нужно повече време за тренировки на артистите. Но всички знаят, че причините са други. И това скоро става ясно. Когато на събралите се е съобщено, че лекциите се отменят и трябва да напуснат салона, някой предлага да продължим в читалището близо до Семинарията (тогава Пионерски дворец) – директорът му е познат. Кой както може се добира за половин час до новото място. Свами се придвижва из града с мерцедеса си, който сам шофира. Наистина е невероятна гледката на човек в оранжева роба, с дълга брада и коса зад волана на лимузината. Особено стреснати са регулировчиците, които стоят тогава на повечето големи кръстовища – щом го видят, кой знае защо се усмихват и веднага му дават път.
Лекцията в салона на читалището вече е преполовена, когато идва директорът и казва, че трябва да я прекратим веднага. Обадили му се по телефона, но не иска да каже откъде. Повече от ясно е, че отговорниците за идеологията в Държавна сигурност са бдителни. Стотината души, събрани в залата, посърваме. Само Свами остава спокоен и просто пита има ли наблизо парк. Хората го повеждат към гората между Семинарията и Лятното кино. Там намираме голяма поляна, в която има някаква бетонна площадка на водопроводната система, нещо като подиум. Свами се покачва на нея и казва, че тук сред природата е дори по-добре. Слушателите изпълват поляната и лекцията продължава.
Преводачки на доброволни начала са Иванка Борисова, авторка, заедно със съпруга си Асен Миланов, на първата в соцвремето книга за йога, и Вера Гюлгелиева, която тогава работи в американска фирма, знае перфектно английски и не се страхува от усложнения с властите. Много дни наред на това място се събират последователи на йога, любознателни, търсещи души, болни… За учудване повече никой не ни безпокои.
Вечер пък се събираме у някой от последователите, които приготвят вечеря за Свами и придружаващите го ученици. Около него вече се е оформила група от десетина последователи, между които и петима по-близки ученици – Георги, Валентин, Стоил, Теменуга и моя милост. Най-често домакини на вечерите са Иванка Борисова и Асен Миланов, или семейството на инж. Илия Минев, което живее в къща на ул. „Миджур” в Лозенец. Милата и симпатична г-жа Минева и двете и дъщери приготвят вкусни вегетариански ястия за обед или вечеря. Незабравими ще останат и нощите, в които след вечерята следва сатсанг – беседа с Учителя, и после под негово ръководство медитация, в която ни въвежда с мантри. След това затихваме в мълчание.
Лекциите в парка под Семинарията продължават докато по програма Дев Мурти трябва да замине с цирка на обиколка из България. Тогава още много хора в страната го виждат и чуват и популярността му нараства с всеки изминал ден.
Сред почитателите на Свами Дев Мурти са и такива имена като проф. д-р Драгомир Матеев от БАН и к. Ф.н. Кънчо Кънев от философския институт на БАН с труд по „Йога Сутра” на Махариши Патанджали. По-късно те много допринасят за утвърждаването и развитието на йога в България.
Сещам се за един любопитен момент от лекцията на Свами Дев Мурти в салона на Философския институт на БАН, организирана от Кънчо Кънев. Когато йогата говореше за вредата от тютюна, се обърна към слушателите и попита – „Има ли сред вас хора, които пушат“. Настана пълно мълчание, което продължи и след няколко подканвания. Тогава Свами посочи един младеж в последната редица на препълнената зала и каза – „Ето например той пуши“. Младежът, близък мой роднина, си призна – тогава бе пушач, но после изостави цигарите и започна занимания с йога.
Свами често говори за най-важната си задача тук – иска със свои средства да открие в България йога център, клон на неговия ашрам в Германия, и вегетариански ресторант, където да се предлагат негови брошури и да се готвят ястия по негови рецепти. Това е доста непосилна задача в социалистическа България. Той усеща откъде духа вятърът и иска среща с тогавашния първи партиен и държавен ръководител Тодор Живков. Отговорът от неговия кабинет доста се забавя. Накрая го приемат съветници на Живков по въпроси на здравето и физическата култура. Срещата е в приемната на ЦК на БКП на бул. „Дондуков“. Пред двамата сътрудници на Живков Свами излага вижданията си за здравословен начин на живот и основите на своята система от йога упражнения. Запознава ги и с идеята си да открие йога център и вегетариански ресторант. Присъствам на срещата и той ме кара да демонстрирам някои леки негови йога упражнения. Свами настоява за лична среща с Тодор Живков. Разделяме се учтиво, но повече никой от кабинета на Живков не търси контакт със Свами. Все пак двамата се срещат на аерогарата при посрещането на тогавашния президент на Индия Варахагири Венката Гири, който по това време идва на официално посещение у нас. Свами Дев Мурти е сред посрещачите и стои редом с Тодор Живков. От този паметен момент е останала дори една снимка. Но Свами така и не успява да размени и дума с държавния ни глава. Когато става ясно, че Тодор Живков няма да приеме Свами, той някак между другото с усмивка изрича: „Може да не иска да се срещнем, но йога ще влезе в неговото семейство“. Сещам се за това много по-късно, когато Людмила Живкова става голям почитател и последовател на йога. Съдейства за идването в България на известни йога учители като Свами Вишнудевананда, Индра Деви и Сурен Гоял На йога вече е дадена зелена светлина в България. Самата Людмила Живкова посещава прочутия индийски гуру Шри Девраха Баба и известния Шри Сай Баба.
Все пак срещата със съветниците на Тодор Живков не остава съвсем без последствия. Министерството на вътрешната търговия и услугите разглежда предложението на Свами и му изпраща официално писмо, в което предлага два обекта за вегетариански ресторант – на ул. „Гаврил Генов“ 9 и на ул. „Васил Коларов“ 19. След около два месеца Дев Мурти е приет от заместник-министър на вътрешната търговия и услугите (не си спомням името му). Срещата става в сградата на Министерството на ул. „Граф Игнатиев“ (на днешния пл. „Гарибалди“). Темата е предложението на Свами за вегетариански ресторант. Заместник-министърът се опитва да изкрънка от Дев Мурти някаква по-едра сума във валута. Пита го колко пари може да даде за вегетарианския ресторант. Отговорът е, че може да даде и един милион долара. Условието е да има надпис, че ресторантът е създаден от Свами, да се готви по негови рецепти, да има брошури с упражненията. Заместник-министърът обаче предлага: „Вие дайте един милион долара, а ние ще направим ресторанта“. Свами разбира играта и връща, че иска той да обзаведе ресторанта с немско оборудване, сам да направи всичко, а не да дава пари. Домакинът ни веднага губи интерес и срещата приключва.
Личността на Свами привлича вниманието на поета и писателя Георги Джагаров, близък с Тодор Живков и човек с голямо влияние и авторитет по онова време. Кани Дев Мурти у дома си, който тогава е в дипломатическия блок на бул. “Цариградско шосе” (до днешното Министерство на външните работи). Присъстват съпругата му и нейна близка. Свами им изнася кратка импровизирана лекция, след което дълго беседват. Писателят е впечатлен най-много от силата и жизнеността на Свами, въпреки прошарените му коса и брада. Не може да си обясни как се постига такава сила само с вегетарианска храна. Дава пример с лъва и тигъра, най-силните за него животни, които се хранят само с месо. Дев Мурти му връща пример със слона, който реално е най-силното и най-голямото сухоземно животно, а се храни изключително с вегетарианска храна. Казва, че каквато храна яде човек, такъв и става. Хищните животни са неспокойни, дишат плитко и живеят малко, докато вегетарианските животни са спокойни, отпуснати и много от тях имат дълъг живот. Следва малък урок по Крокодилските упражнения на Свами. Показва им и как да си приготвят гхи (пречистено масло) за смазване вечер на носа и им дава гумени катетри за Нети, едно от основните упражнения на Свами, на което е посветена отделна глава.
Интерес към Свами проявяват и други видни личности от артистичния свят. Като учител и съветник по дихателни упражнения и техники на оперната певица Юлия Винер, той няколко пъти гостува в дома й. Кани го заедно с някои ученици и на нейно оперно представление. Забележителната му фигура в оранжева роба, разположила се удобно в една от ложите, веднага привлича вниманието на залата и в антрактите той отново става център на внимание. Дев Мурти с наслада слуша нежните лирични арии, но когато партиите и речитативите са гръмки и страстни, той не съвсем одобрително клати глава – явно много не му допадат.
Покана идва и от известната артистка Маргарита Дупаринова. Една вечер се събираме в нейния дом на ул. „Оборище“ и сред кръг почитатели от артистичните среди Свами вдъхновено изяснява принципите на здравословния живот и основите на ведическата култура и философия. Беше така претъпкано, че ние, придружаващите, стояхме прави в коридора.
В наетата от Свами квартира веднъж позвъни секретарката на тогавашния първи заместник-председател на Комитета за наука и технически прогрес Богомил Гъдев. Младата, енергична и интелигентна жена пита дали йогата е съгласен да лекува шефа й, тежко и безнадеждно болен от рак, доколкото помня на гръбначния стълб, с разсейки. Като ръководна личност болният е лекуван тук по всички възможни тогава начини и накрая изпратен във Франция. Там му правят облъчвания и други терапии, но безуспешно и сега лежи в Правителствената болница. Свами разглежда снимките, изследванията и другите документи от лекуването. Замисля се и казва на секретарката, че може да помогне и ще се заеме с лечението. Кани я да дойде отново след няколко дни. През това време съставя лечебен план и при новата среща й го показва. Основното в него е да се спре досегашният начин на хранене и да се спазва строго определена диета. Тя основно съдържа съвсем постна супа от различни зеленчуци и жито, препечено по особен начин на метална плоча. Освен това е нужно и специално масло, което лечителят нарича електрическо, но няма от него и обещава да направи.
Преди това трябва да се набавят съставки за маслото. Това са предимно билки и подправки с етерични масла. Повечето купуваме от софийския Женски пазар, което се превръща в голяма атракция за клиентите и продавачите по сергиите. Колоритната фигура на Свами в оранжева роба обикаля пазара от край до край. С търпение и усмивка избира билките, опитва ги на вкус, пазари се, разменя шеги и закачки с продавачите. Така всичко е набавено. Оказва се, че трябват и изрезки от конски копита. Набавяме ги от една конна база. Така по-късно излиза мълва, че йогата лекува с конски копита. Купуваме и няколко бутилки олио.
Приготвянето на електрическото масло е цял ритуал. Правим го в Драгалевци, във вилата на Георги, един от приближените ученици. Свами разстила билките, подправките и изрезките върху голямо парче плат и добре ги размесва. След това ги увива с плата около парче арматурно желязо, което остава да стърчи около половин метър навън. Накрая залива с олио своеобразния факел и го запалва. Държи го над леген и след малко от факела започват да хвърчат и падат в легена малки запалени капчици олио сякаш летят електрически искри. Свами залива от време на време факела с още олио, докато билките изгарят. Събира се една бутилка електрическо масло.
Всичко вече е готово за лечението на Богомил Гъдев. Тогава секретарката се обажда и казва, че първо трябва да се срещнем със съветници от Комитета за наука и технически прогрес, които ще решат окончателно за лечението. Срещата става в приемната на Комитета, на ъгъла на улиците „Раковски“ и „Славянска“. Приемат го двама медицински специалисти и питат какво Свами мисли за рака и как смята да лекува болния. В основни линии той им казва, че ракът в повечето случаи се дължи на неправилния начин на живот и особено на неправилното хранене. Когато дневният и хранителният режим се оправят, лечението става възможно. Иначе само лекарства не могат да помогнат. Казва, че лечението с лекарства прилича на опит да се зазидат реките, слизащи от планината, които винаги ще намерят нов път. Обяснява накратко какво лечение смята да приложи. Съветниците недоверчиво клатят глави и накрая казват, че ще ни уведомят по-късно за решението си. След около седмица при Свами отново идва секретарката посърнала и натъжена и съобщава, че от Комитета не разрешават лечението. Моли все пак Свами да го направи чрез нея – тя ще носи лековете на шефа си и ще следи всичко да се изпълнява точно. Но Свами не е съгласен – обяснява, че е нужно сам да види болния, да има неговото съгласие и непрекъснат контакт с него.
И днес не мога да разбера, защо тогава отказаха лечението. То е с безобидни средства, нищо не се рискува, тъй като болният вече е обявен за безнадежден случай. Рискува само Свами, защото, ако не успее да излекува болния, ще бъде обвинен в какво ли не. Не ми се ще да мисля, че просто не желаеха да дадат шанс за силата на йога. След случая Свами с горчивина и двусмислена усмивка ни провокира: „Е, сега вече ще можете да лекувате рак“. Става ясно, че приготвените лекове и диета съвсем не са достатъчни да излекуват болния, а главното е присъствието и силата на големия йога. Все пак електрическото масло се оказва доста ефективно. Бутилката остава при мен и с нея по-късно лекувах успешно лицеви парези и ревматични болки на мои познати.
След обиколка на Северна и Южна България есента Свами Дев Мурти се връща в София. Представленията в цирка продължават. Лекциите в парка не са подновени, може би и поради лошото време. Но той почти всеки ден изнася беседи у различни почитатели, ученици и пациенти. Учи хората на съвсем нов начин на живот и мислене.
Последва още едно турне в страната, този път в нашите южни градове, което започва от Петрич. Някои от по-близките ученици се присъединяваме към Свами още в Сандански (за Петрич тогава се иска открит лист). Споделяме живота с него, сина му Рам и индийския му ученик Хари. По-късно към нас се присъедини и Силвия, ученичка от тогавашната Западна Германия.
Свами живее в малък цирков фургон. В друг спят Рам и Хари. Силвия наема стая в хотел. Аз нощувам на походно легло в покрита с брезент каросерия на камион на цирка. Сутрин се събираме около фургона на Свами да пием чай. Там винаги кипи чайник с предпочитаната от него смес от липа, копърово семе и мента. Не закусваме. За обяд обикновено приготвя гъста супа от чана (нахут), боб или леща. В нея слага и какви ли не зеленчуци – сини домати, алабаш, ряпа, моркови, зеле. Той сам готви за учениците и себе си. За вечеря прави типични индийски зеленчукови ястия. Храненето винаги започва с някакъв суров зеленчук – зеле, маруля, ряпа, краставица, морков. Не предпочита доматите, защото поемали много силно изкуствените торове и химикали. Заедно със суровия зеленчук дава и по парче кашкавал, което според него помага за усвояване на зеленчука. Често предлага и маслини, които смята за особено полезни. В повечето гозби слагаше и гъби. В менюто присъстват и гъби. Обикновено слагаше в ястията култивирани печурки, които имаше по магазините. Но препоръчваше и диворастящите – печурки, манатарки, пачи крак, масловки и други видове, които понякога му носеха почитатели, които разбираха от гъби. Рядко има десерт от сладък плод, компот или халва.
Когато няма време за обяд, хапваме по парче хляб с масло и кашкавал. Свами счита за важно приготвянето на храната. Готви съсредоточено, като напява вътрешно мантри. Веднъж казва, че има специална мантра (Анапурна мантра), която зарежда храната с много сила. Но за нас счита, че е достатъчно да напяваме Рам или Ом. Ястията или сандвичите обилно поръсва с особена смес от 40 хималайски билки и подправки. Нарича я масала и казва, че е много полезна за здравето. (В отделна глава са дадени готварските рецепти на Свами, които успях да запиша тогава, включително и на въпросната масала.) От салатите и манджите Учителят сипва на всеки в отделна чиния. Това е една от индийските традиции – да не се бърка в общата тенджера или чиния. Както и да не се пие вода направо от шишето, а да се сипва в чаши. Когато няма чаши, Свами ни показва индийския начин за пиене на вода от шише – главата се вдига нагоре, шишето се поставя на десетина сантиметра над отворената уста, в която се налива струята вода. За да не се задави човек, езикът е прегънат нагоре и водата не бие директно в гърлото.
Свамиджи е голям майстор в приготвянето на ястия. Всичко излязло изпод ръката му бе с превъзходен вкус и с особен заряд на енергия. Той често се шегуваше, че може да приготви ядене и от два стръка трева, тъй като майка му го е родила в кухнята. А според индийския обичай майката с бебето стоят 40 дни в стаята, където то се е родило. Така че сякаш с първия си дъх Свами бе поел и умението да готви.
Денят обикновено минава спокойно. Когато не готви или почива, Свами ни учи на някои от упражненията от своята система, но най-вече гледа с примера си, с разкази и притчи да ни предаде своята мъдрост и разбиране за ценностите в живота. Прекрасни са вечерите под звездното небе с разкази за живота на големи йоги, с медитации и индийска музика, която Свами има на плочи и пуска на грамофон.
Веднъж става малко произшествие. Преди представлението в Сандански няколко души наобикалят сина на Свами и започват заплашително да се заяждат с него и да налитат на бой. Както ни разказва някаква история, Дев Мурти, макар да е с гръб, усеща какво става, изведнъж се изправя и приближава групата. Усмихва се широко и пита на английски какъв е проблемът. Бабаитите се снишават, ухилват се виновно и се изтеглят заднешком, сякаш стреснати от някаква необяснима сила. Но подобни случки са изключение. Хората гледат Свами с възхищение и одобрение и всячески се стараят да установят контакт с него преди или след представленията. Купуват си брошури, масала, взимат автографи.
Така за месец и нещо обикаляме градовете Гоце Делчев, Банско, Разлог, Бобов дол, Сандански, Дупница, Кюстендил и Перник. Накрая се връщаме в София. В Кюстендил Свами е поканен на гости от 127-годишната Димка Горова. Групата ни заварва една съвсем бодра и оправна жена, която сравнително добре вижда, чува и говори. Тя научи от Свами някои йога упражнения. Има дори снимка как прави Нети с катетър, излизащ от носа и устата й. След срещата Учителят ни обръща внимание на семплия и спокоен начин на живот, който води жената, на нейните скромни желания, проста храна и добросърдечност. По-късно той почти на всяка своя лекция споменава за тази изключителна жена. Следва пътуване на Свами до Варна.
Обиколката на Свами Дев Мурти из България вече е към края си, той се връща в София и скоро ще трябва да си замине. Идват да го придружат по пътя и двама негови ученици от Англия – Джон Мор и Джак Бултон. Те също са с дълги коси и бради и индийско облекло. Така колоритната група в София нараства. Свами е събрал от хонорара за представленията една прилична сума за йога център и вегетариански ресторант.
След като идеята пропада, той получава известие от МВР, че трябва да напусне в тридневен срок България. Тогава отива да внесе парите си в Българската народна банка. Отказват му под предлог, че чужденец може да внесе такава сума само след специално разрешение от министъра на финансите, за каквото трябва поне месец. Изглежда се изпълнява предварително подготвен план да се отнемат парите му. Въпросната сума е някъде около двадесет хиляди лева, с които тогава могат да се купят два-три панелни апартамента. Тази сума се е събрала, тъй като циркът е склонил Свами да подпише договор, в който заплащането е осемдесет процента в български лева и двадесет процента във валута, без да му изяснят, че българските пари са неконвертируеми и не могат да се изнасят извън България. А той получава на представление 100 лева, една месечна заплата на начинаещ висшист. Обикновено има две такива представления на ден. Дев Мурти вероятно е мислил, че ако не открие йога-център или ресторант, ще може да внесе парите в банка като във всяка нормална държава. Но нито можа да ги внесе, нито да ги изнесе, нито да ги остави при някой от учениците си, тъй като властите веднага щяха да го приберат и да изземат парите. Предупреждаваме нашия гуру, че му готвят засада на границата, но той няма полезен ход и просто слага парите в ниша на по-малката си кола мини Ситроен, с която пътуват английските ученици.
Вечерта голяма група последователи се събира в дома на Асен Миланов и Иванка Борисова да изпрати Учителя. Някои хора се просълзяват, други по наш обичай, въпреки че ги спира, му целуват ръка. Накрая излизаме от апартамента и сбогуването продължава. Колата с английските ученици не го изчаква и тръгва. Когато се готви да седне в мерцедеса, четирима от най-близките му ученици решаваме да вземем такси и да го изпратим до границата. Следваме неговата кола до граничния пункт в Калотина. Както и очакваме, ситроенчето на учениците му е спряно и парите са намерени. Нахвърлят се веднага върху Свами, но той не се смущава, казва, че колата и парите са негови и поема цялата отговорност. Претърсват основно и мерцедеса, но не откриват нищо.
Арестуват цялата група от три коли. Закарват ни под конвой на милиционерска кола най-напред в Следствието в кв. Лозенец. Стоим и чакаме в колите близо два часа. Накрая ни повеждат към другия край на София. Конвоят спира пред входа на Централния софийски затвор. Въвеждат ни в неголяма стая, която изглежда е приемно помещение. Тук прекарваме останалата част от нощта под надзора на милиционер. Свами спокойно дреме на стола си, това вбесява пазача и той отправя заплашителни бележки. Всичко продължава до към обяд на следващия ден. Тогава идва някакъв началник и разпорежда българите да бъдат освободени. Всъщност няма и причина да ни задържат, тъй като сме само изпращачи и не сме направили никакво нарушение. Но по онова време и за далеч по-малко можеше да си имаш големи неприятности. Синът на Свами, английските и индийският ученик са освободени след два-три дни. Свами остава в затвора десетина дни. После ни каза, че общо взето не е имал неприятности, бил е в самостоятелна стаичка, давали са му вегетарианска храна, но той през цялото време гладувал. Не са го притеснявали с нещо особено, като изключим един случай. При него влиза един от тъмничарите с ножица в ръка и казва, че ще му подстриже брадата и косата. Докато се усети, ножицата е в ръцете на Свами, който му обещава, че ако още един път се опита да направи нещо подобно, той ще е подстриганият. Случката повече не се повтаря.
Свами Дев Мурти трябва да чака делото си и наема стая в квартира на столичната ул. „Любен Каравелов“. Делото се води след няколко месеца в Сливнишкия съд. Свами е обвинен в незаконна търговия с билки, незаконни доходи и опит за изнасяне на български пари зад граница. Като свидетел по делото следователите ме викат в сградата на затвора, разпитват ме и ме молят да им занеса от билковата смес на Свами. Разказвам им всичко както си е, защото нямам какво да крия. Давам им и пликче с масала за изследване.
Въпреки усилията на прокурора почти нищо от обвиненията не се доказва на делото. При изследването билките се оказват индийски, а не купени от Женския пазар. Той има право да ги продава според договора, подписан с Българския държавен цирк. Доходите му от представленията отговарят на събраната и конфискувана на границата сума. Остава само обвинението в опит за изнасяне на левове, за което го осъждат да се присвои сумата в полза на държавата и конфискуване на колата, в която са намерени. (Той заряза и мерцедеса, така както го бяха закарали на митницата.)
Властите очакват, че като свърши делото, Дев Мурти ще си замине веднага за Германия. Но Свами не може да се примири с мисълта, че е осъден несправедливо – конфискувани са му неговите собствени пари, изкарани с честен труд по договор с държавна фирма. И решава да обжалва делото. Наема адвокати от една кантора над Търговския дом на бул. „Витоша”. Те любезно го уверяват, че има голям шанс да се преразгледа делото и да се реши в негова полза. Само ние около него сме напълно скептични, защото знаем какво е правораздаването у нас. Молбата му за преглед на делото по реда на надзора е отхвърлена. Тогава по тази процедура могат да се подават неограничен брой молби. И Свами започва да подава молба след молба. Отхвърлят поредната, той подава нова. Само наема нови адвокати от друга кантора в същата сграда. И така цяла година обжалва делото без резултат. Колко пари похарчи за тези дела и за пребиваването си през това време, не ми е известно. Но оставането му в България е голям шанс за нас учениците му и за много хора, интересуващи се от йога или търсещи да подобрят здравето си.
Хазяйката на Свами, една симпатична възрастна пълна жена, се отнася много добре с него. Дори го кани от време на време да гледа телевизия с нея в хола. Не спира и нас да идваме при Учителя, а ние бяхме там всеки божи ден. Свами сутрин обикновено преглежда материалите по делото, към обед отива до адвокатите. След това готви в стаята върху една обърната нагоре електрическа печка за отопление и всички хапваме, насядали кой където завари. Хазяйката протестира малко заради миризмите от запръжките, но накрая се примирява. Тя доста недочува и Свами решава да й помогне. Под неговите напътствия успява да направи упражнението Нети и с него за година значително подобрява слуха си.
Следобед Свами си почива за малко и след това излизаме на разходка в близките паркове и градини и групата веднага става център на внимание. Обикновено Учителят всеки ден е канен на вечеря най-често у семейство Миланови, или у семейство Миневи, у някой от нас, приближените ученици, или у почитател, последовател или пациент. Преди това изнася импровизирана беседа, а след вечерята оставаме на дълги разговори и медитации. Така минават ден след ден, седмица след седмица, месец след месец. През това време привържениците му се увеличават и неговата йога система се разпространява все повече и повече.
Един ден решава да ни покаже техниката на някои по-сложни очистителни упражнения. Отиваме у Георги, един от приближените ученици. За изпълнител избира мен. Трябва да се преборя с две не особено леки практики. Първата се състои в поглъщане на няколко метра бинт. Той избира от аптеката плетен бинт (какъвто сега май не се намира), като обяснява, че отстрани не трябва да стърчат конци, които могат да доведат до неприятност. Поставя бинта в малко легенче пълно с топличка вода, смесена с мляко. След това налапвам края му и започвам да преглъщам. Така поглъщам няколко метра. После бавно и постепенно издърпвам обратно бинта под негово ръководство. Казва ми, че ако бинтът заседне, трябва да спра, а не да дърпам силно, да изпия няколко глътки от водата с мляко и леко да опитам пак. Рецептата е ефективна и издърпвам навън целия бинт. Ако все пак бинтът окончателно заяде, трябва да се отреже и да се изпие очистително, за да излезе по естествен път. Но на практикуващите тази техника не се е налагало да прибягват до тази мярка. Изваденият бинт е покрит със слуз и какво ли не и отива на боклука. А аз се чувствам превъзходно – лек и чист.
Почивам почти час преди следващата техника. Свами я нарича Слонско очистване. Кара ме да изпия два-три литра вода – всъщност колкото успявам да поема. Преди това с бинт омотава гръдния ми кош, като казва, че когато се поеме толкова вода може да се разтегнат междуребрените мускули. След това вкарва през устата ми сонда, купена също от аптеката. Когато сондата стига стомаха ми, като през хобот на слон започва да излиза силна струя вода. Показва ни и други, макар не толкова атрактивни и мъчни очистителни упражнения, като например Нети (очистване на носа) с вода, катетър или памучна връв. Друг път на вилата на Георги в Драгалевци ни учи на някои стари бойни техники от древната Дханурведа, пренесени по-късно в Китай от будисткия монах Бодхидхарма. Сред тези практики съм запомнил боя с въртене на тояги и двубоя със саби. Все по това време, след много молби от моя страна, получавам накрая и посвещение в йога от Свами Дев Мурти с ведически огнен ритуал.
Свами не се разделя с една къса мала (броеница) с едри жълти зърна и обикновено я носи в ръка, където и да ходим. С нея много обича да си играе моята двегодишна тогава дъщеря Евгения, когато той я взема на ръце. Не можех да изтръгна от ръцете й и едно парче черна хималайска сол, което й бе дал Свами и тя настървено ближеше. Тази черна сол се добива от дълбоки мини в Индия и била много полезна за здравето.
Почти всеки ден Свами приема и пациенти. Той обикновено внимателно изслушва болния, пита го за различни симптоми, нещо си записва, гледа шишенце с урината му и почти винаги иска да му прегледа кръста. Болният ляга по корем, вдига си нагоре ризата и Свами внимателно опипва областта на кръстеца. След това препоръчва лечение. Основното са Нети, Крокодилските упражнения, вегетарианската диета и някои други лечебни и билкови рецепти, повечето от които са дадени в отделна глава на тази книга. Понякога въпросите изглеждат странни. Пита например една адвокатка, която си загубва говора по време на процес, какво е било делото, по което е пледирала. Често пациентите бързо получават резултати от лечението и идват да благодарят на Свами.
Помня случая с жена с рак на гърдата. Дойде една вечер у семейство Миневи, където се бяхме събрали и помоли Свами за преглед, тъй като на другия ден трябва да се оперира. Той изслуша внимателно оплакванията и симптомите й, дълго я гледа и й даде едно масло, с което препоръча да се маже. Доколкото знам, бе смес от сусамово и карамфилово масло. След няколко месеца жената каза, че бучката е изчезнала напълно. Едва ли това е станало само от маслото, без енергията на великия йога.
Към личността на Свами и неговите теории и практики проявява интерес и тогавашният министър на транспорта Григор Стоичков. Кани го в министерството на ул. „Васил Левски“. Домакинът ни посреща приветливо в огромния кабинет в старата сграда, поднасят чай и започва една дълга беседа за йога системата на Свами Дев Мурти, пригодена специално за нас европейците. Накрая става дума и за премеждията на Свами на границата, за делото и безкрайното му и безрезултатно обжалване. Григор Стоичков слуша внимателно, усмихва се вежливо и обещава да помогне. Но след това срещата завършва някак набързо и после няма нито помощ, нито контакт с министъра.
Свами Дев Мурти често ни питаше кои са по-големите манастири и духовни средища в България. Затова един ден решихме с Георги да го заведем до Рилския манастир – най-големият у нас. Отидохме на 19 октомври за храмовия празник, посветен на Св. Йоан Рилски. Пътувахме с автобуса по редовната линия. Горе в планината бе заснежено. Около светата обител бе пълно с народ, въпреки че тогавашните власти не гледаха с добро око на религията. На двора пред църквата имаше опашка от богомолци. Наредихме се с тях и когато дойде нашият ред пристъпихме в храма. Един по един хората заставаха пред мощите на светеца, някои целуваха ковчежето, след това минаваха покрай свещеника, който ги благославяше с разпятието в ръка. Дойде и нашият ред. Свамиджи се поклони на мощите, а на лицето на свещеника се изписа удивление, когато странният посетител застана пред него. Двамата си сториха лек поклон па почит. Обиколихме манастира и разказвахме на Свамиджи за историята му, за значението на този духовен център и на покровителя на България св. Иван Рилски за запазване на вярата и народността ни. Отдавайки почит на едно свято за българите място Свами Дев Мурти сякаш искаше да усети вярата и духовността на хората у нас. И отново ни учеше, че човек не трябва да забравя или се отрича от рождената си вяра и че духовният път не е привилегия само за едни, а е достъпен за всеки човек. Наближаваше време за автобуса и Свамиджи ни отведе в горичката до манастира да се полюбуваме на природата. Край едно дърво се наведе и измъкна от снега и шумата парче от клон и с усмивка сподели: „Вижте колко е красиво, какви багри има”. Наистина клонът, изглежда от престоя в шумата, бе оцветен в различни тонове на дъгата и блестеше като седеф на светлината. Каза ни също, че събира такива красиви предмети на специално място в ашрама си в Индия. Това ме подсети за мисълта на Достоевски, че красотата ще спаси света.
Сред официалните срещи или обичайните беседи с ученици и почитатели ще запомня три срещи на Свами Дев Мурти със забележителни българи, макар по една или друга причина две от тях в действителност да бяха задочни.
Първата е доста показателна за отношението на Свами към другите Учители и към духовното наследство на народите. Един ден му разказваме, че в България е живял Учител с име Петър Дънов, който е учил хората на духовен живот, нов морал, вегетарианство, дал им е интересни и оригинални упражнения и песни, възвестявал е идването на новата епоха на любовта и духовната просвета. Дев Мурти се изненада и поиска най-подробно да му разкажем за Учителя и Бялото братство. Даже ни се скара, защо досега не сме му казали за това. Такъв човек да е живял в България и вие досега нищо да не сте ми казали, кореше ни той. Разказахме му подробно всичко, което знаехме, и накрая споменахме, че от поляната и общността на Изгрева е останал само гробът на Дънов. „Искам да отида там веднага“ – заяви ни Свами след разказа. Взехме автобус до квартал „Изток“ и ето ни, крачим към Изгрева. По пътя Свами взе цвете, което после положи на гроба на Учителя Дънов. Влизаме в красивата градина и Свами застава кротко с почит пред гроба и дълго сякаш медитира пред него. Поклони се, остави цветето, постояхме в тишина в градината и поехме обратно. Продължи да ни разпитва за Бялото братство, какво е останало, има ли хора, които практикуват това учение и т.н. Уредихме му и няколко срещи с последователи на Учителя. Едната, в малка къщичка на днешния квартал Витоша, продължи дълго и той научи много неща за живота и делото на Дънов. Питахме го един ден какво ще каже за чутото и видяното. Той с голямо уважение говори за Учителя, а за днешните последователи някак по-въздържано каза, че прекалено обръщат внимание на външната страна, на портретите и книгите, но на практика в живота не прилагат с пълна сила това, на което ги е учил Учителят.
По това време бях в приятелския кръг на една наистина забележителна и свята жена, но неимоверно скромна и известна на малко хора. Ясновидката и тълкувателката на Евангелието Славка Севрюкова имаше наистина невероятна дарба да вижда всичко, което я помолеха. При нея се ходеше тайно и с оглеждане, защото властите тогава преследваха подобни неща, идваха хиляди хора с въпроси за болести, проблеми, загуби и т.н. Тя бе наистина духовна жена, посветена в служба на Бога и на хората. Прояви нескриван интерес към Свами Дев Мурти и пожела да дойде на една среща с него. Избираме една вечеря в къщата, в която тогава живеех. Двама от близките ученици на Свами докараха леля Слава, както й викахме, с такси. Вечерята започна както обичайно с пеене на мантри и по време на нея се водеха разговори за йога, за духовните принципи, за системата на Свами, за България и за какво ли още не. Леля Слава внимателно слушаше и се усмихваше. Тя много искаше лично да си поговори със Свами и ние се надявахме да присъстваме на този забележителен разговор. Дев Мурти както обикновено след вечерята първо започна да приема хората, дошли за лечение. След тях очакваме да бъде срещата с леля Славка. Докато ги преглежда и им дава указания, на мен ми идва неуместната, както се оказа после, идея да повикам на срещата и най-близкия сътрудник на ясновидката – Иво Лозенски. Мислех си, че не е справедливо да го лишим от възможността да присъства. Звъннах му един телефон и той дохвърча с колата си за десетина минути. Каква бе изненадата ми, когато вместо да се присъедини към нас, той започна да убеждава леля Слава да си тръгне и почти я принуди да напусне събирането. Така и до днес се питам това някаква ревност ли бе, какво ли, но се провали едно наистина интересно събитие. Явно така е била решила съдбата. По-късно и леля Слава ми сподели, колко съжалява за това и за реакцията на Лозенски.
Третата среща – с известната лечителка Лидия Ковачева, създателка на уникалната лечебна система за гладуване само на плодове, бе съвсем реална. Всъщност ние няколко пъти водим Свами там, тъй като Лидия Ковачева ми е леля, сестра на майка ми. На тези срещи тя разказва за своята система, споделя мисли за природния начин на лечение, за вегетарианското хранене, за лечебната сила на глада. Свами високо ценеше Лидия Ковачева и я насърчаваше да продължава делото си. Наричаше я с уважение Fasting Lady. На едно от гостуванията той решава да ни покаже как се прави качамак и грис халва по индийски. Купуваме необходимите продукти и Свами започва да свещенодейства в кухнята, а лечителката и ние – няколко ученици, го гледаме в захлас. С вещина забърква смесите, върти дървената лъжица и ето първо качамакът, а после и халвата са вече пред нас, като апетитно ухаят. (Рецептите им са в отделна глава.) Докато чакаме да изстине халвата, омитаме още докато е топъл качамака, извънредно вкусен, с много масло и сирене вътре. Богата на ядки и масло е и халвата, от която също не остава и троха. След тези срещи Свами често дава пример как с пост и малко вегетарианска храна човек може да е здрав и да се избави от много болести, както бе направила през живота си Лидия Ковачева.
Винаги с усмивка си спомням една доста комична ситуация на 24 май 1970 г. – Деня на светите братя Кирил и Методий и славянската писменост. Излизаме на разходка със Свами някъде късно преди обед. По ул. „Гурко“ върви колона от манифестацията, за да обиколи Градската градина и да мине пред бившия Мавзолей. Дев Мурти пита какви са тези хора и къде отиват. Обясняваме му и той ни подканя да се присъединим към колоната. Опитваме се да обясним, че сигурно ще ни попречат. Защо, чуди се той, нали искаме да почетем празника. Така се вмъкваме между две групи. Те още повече се отделят от странната ни група, като че ли сме прокажени. Милиционерите щъкат насам-натам, но за учудване не ни закачат. Полека-лека приближаваме площада пред Мавзолея. Групите пред нас и зад нас още повече се отдалечават и ние вървим гордо сред голямо празно пространство. На трибуната, както си му е редът, е цялото партийно и държавно ръководство, начело с Тодор Живков. Свами ентусиазирано започва да маха за поздрав и ние го следваме. Ръцете на партийните и държавните ръководители изведнъж замръзват във въздуха, лицата им се вкаменяват от учудване и ням въпрос, кой ли е този човек с дългата брада и коса. Никакви ексцесии не следват нашата празнична изява. Прибираме се у Свами развеселени и доволни. После приятели ми казват, че когато сме се появили на екраните на телевизията, предаваща пряко манифестацията, камерите веднага са били отклонени от площада.
През лятото на 1970-а Софийският държавен цирк разбира, че Свами е още в България и продължава да обжалва делото си. Решава пак да го използва и му предлага турне из България и тогавашната република Македония в границите на Югославия. И пак му предлагат голяма част от заплащането да е в български лева. Свами не се хваща този път на въдицата и хонорарът е предимно в западна валута. За Македония заминава с влак и една голяма група последователи тържествено го изпращаме на гарата. Турнето минава успешно и той намира последователи и там. Те успяват да го измъкнат от една доста конфузна ситуация, след която едва и там не попада в затвора. Обвиняват го в българска пропаганда, тъй като разпространява книгите си на български език. В София той отпечатва на циклостил няколко брошури със своите упражнения и препоръки и ги раздава свободно в Македония, без да знае за чувствителността на тамошните власти към българския език и корен. Така или иначе тамошните му ученици успяват да го измъкнат от премеждието и той цял и невредим се връща в България, където продължава да обжалва присъдата по делото си. Отново и отново безуспешно.
Вече е пролетта на 1971 г. Сякаш усещаме най-после някакво обезверяване у Свами, че може да предизвика преразглеждане на делото. Симптом е случайна среща при адвоката му. Дойде шофьор на камион, май от някаква арабска страна, с който станало пътно произшествие. Беше абсолютно сигурен, че не е виновен по никакви правилници и закони – просто го бяха блъснали, като му отнели предимство. Но КАТ го размотава и дори иска да го изкара виновен, за да плати глоба. Решава да наеме адвокат и ето го в кантората. Поприказва със Свами, който накрая го посъветва – просто си тръгвай оттук, няма да намериш правосъдие.
Така след някоя и друга седмица и Свами Дев Мурти се отказва да обжалва повече делото. Събираме се прощално у Георги и за последно разговаряме, хапваме и медитираме. Идва таксито, качваме багажа и Свами поема за аерогарата. Този път не разрешава да го изпратим. Питам го защо тръгва така внезапно. Промърморва нещо от рода на това, че Индира Ганди е започнала да прави някакви глупости и трябва да говори с нея. Оставаме натъжени от раздялата, но в същото време и някак доволни, че имахме възможност толкова много време да бъдем с един необикновен човек и голям йога Учител. Тъгата идва не само от раздялата, но и от твърде малката надежда, че може някога пак да го видим и пак да се докоснем до неговата дълбока мъдрост и човечност.
Дев Мурти замина за ашрама си в Шварцвалд, в тогавашната Западна Германия. Веднага след това заминава за Индия. След някоя и друга година се чу, че мисията му в Европа е приключила и окончателно си е заминал за Индия. Оттам дойдоха съобщения, че строи храм в Делхи и се е оттеглил от света.
Минават години, десетилетия и нищо повече не научаваме за Свами Дев Мурти. Все пак в началото на новото хилядолетие от време на време пускам името му в интернет търсачките. Там има и други съобщения, че е търсен от негови ученици от чужбина. Едва в началото на 2008 г. случайно попадам на сайта на Бхавин Десай, индиец, живеещ в Англия, ученик на Джак – един от учениците на Свами Дев Мурти, които бяха в България.
В този сайт откривам съвсем нови снимки на Свами Дев Мурти – от 80-е и 90-е години на миналия век и след 2000 г. Пиша веднага мейл до Бхавин Десай. Той любезно ми отговаря и потвърждава, че Свами е жив и здрав, дава ми адреса в Индия и аз обмислям начини да отида да го видя там. Но през юни 2008 г. получавам от Бхавин мейл, че Свами ще води йога курсове в Хърватия в края на месеца. Особено привлекателен е един едноседмичен курс на остров Иж на Далматинското крайбрежие в началото на юли. Решаваме с един приятел да отидем, но за това по-нататък.
Из „Хималайският учител Свами Дев Мурти“ от Наско Атанасов