Дълго не стихваше възбудата от завръщането на Свами Дев Мурти в България. Телефонът ми непрестанно звънеше и въпросите на знайни и незнайни почитатели на големия йога не секваха: Кога пак ще дойде? Къде се преподава неговата система? Откъде мога да купя книгата? Ще има ли център на името му?… Полека-лека вълната на екзалтацията от срещите със Свамиджи попремина, много хора отидоха на почивка и атмосферата се успокои. Август за всички нас, които бяхме най-близо до Учителя, бе месец за почивка, но и за осмисляне и синтез на всичко около това знаменито посещение. Поели бяхме сериозна отговорност с обещанието да открием йога център на негово име. А нямаше и много време – бяхме се договорили това да стане към края на септември.
Докато той бе тук и особено на семинара в Пампорово, много хора обещаваха да предоставят място, сграда, апартамент, да помагат с каквото могат, да дадат дарения за благородната кауза. Надявахме се септември да дойдат някои предложения. Но септември си течеше, а никой отникъде не се обаждаше. Тогава най-близките ученици на Свамиджи се събрахме в Аюрведичен център „София“ на д-р Заркова и основахме инициативен комитет. Освен мен в него влизаха Светослав Дойчинов, Анна Бакалова, Владимир Въжаров и домакинята на срещата д-р Антоанета Заркова. Решихме да действаме. За да осъществим идеята, преценихме, че най-напред трябва да направим две неща – да намерим под наем подходящо помещение и да регистрираме сдружение на името на Свами Дев Мурти, което да работи за разпространение на неговата система и идеи. Намерението ни за центъра стана съвсем реално, след като Светльо Дойчинов отново обеща финансова подкрепа – да плати първите шест наема, докато центърът си стъпи на краката. Все по това време към нас се приобщиха и други от новите ученици на Свамиджи – Маргарита Томова, Яна Колева, Коста Джамбазки.
На Яна възложихме да се свърже с агенциите за недвижими имоти, за да намерим подходящо помещение. Тя се захвана със задачата и почти всекидневно обикаляхме различни адреси. Не бе лесно да открием това, което търсехме – или салоните бяха малки, или мястото много далеч, или наемът много висок. В процеса на търсене Коста ни свърза с агенция за недвижими имоти на негов роднина. Така се запознахме със Стоил Йочев и съпругата му Ася Найденова, които впоследствие станаха активни дейци на новия йога център.
Някъде към средата на септември една нощ ми се присъни странен тежък сън. Исках да отида да отдам почит на Свамиджи и по един коридор тръгнах към стаята, където усещах, че ще го намеря. Влязох вътре и го видях. Но вместо обичайната и позната оранжева роба той носеше дълги черни одежди. Беше навел надолу глава, забулена в черно покривало. Когато го наближих и поисках да му се поклоня, той вдигна глава и вместо бялата му брада видях гъста и черна като катран брада. Събудих се облят в пот, притеснен и с тежко чувство в сърцето. На сутринта споделих съня си вкъщи, а след това с Ани и Владо. Ани взе да ме успокоява, но Владо поклати глава и каза, че сънят хич не му харесва. Повтори го няколко пъти. И за съжаление излезе прав. Тежкото чувство не ме напусна няколко дни.
Все по това време успяхме да подготвим документите за регистрация на сдружение „Свами Дев Мурти“, както решихме да го наречем – устав, формуляр за регистрация и т.н. Общото събрание на сдружението бе от 7 души, 5 от които бяхме основателите: Светослав Дойчинов, Анна Бакалова, Владимир Въжаров, д-р Антоанета Заркова и моя милост, а за да станем нужното число седем, необходимо за регистрацията, привлякохме Цветомил Мянов от Велико Търново, който бе ходил през август при Свами Дев Мурти в Индия, и нашия юридически съветник Теодор Бочев.
Вече към края на месеца Яна най-после откри подходящ обект. Това бе партерният етаж на красива къща с голям двор пред нея, покрит с трева, от която се издигаха към небето няколко дървета. Имаше обширен хол с паркет, камина, големи прозорци и допълнителна стая към него с плъзгащи се врати. Така се образуваше достатъчно голям салон. На горните два етажа живееха хазяите. Всичко изглеждаше много добре, но мен изведнъж отново ме връхлетя тежко и угнетяващо чувство, сякаш бе полъх от отвъдния свят, от смъртта. Чудех се откъде е дошло – дали не е нещо от атмосферата в този дом и тази къща. Споделих усещанията си с Ани и Владо, а те само ме успокояваха. Замълчах си, но неприятното ми усещане остана.
Така или иначе решихме да наемем къщата и се уговорихме на 28 септември да подпишем договора за наем. Брокерката от агенцията дотогава щеше да го подготви. Така и стана. Договорът бе подписан, документите за регистрация на сдружението бяха внесени и бъдещият йога център „Свами Дев Мурти“ бе вече нещо реално. За откриването му искахме да поканим Учителя с Читранджан Кумар. Въпреки че всичко вървеше по ноти, у мен се прокрадваше някакво безпокойство и едно смътно усещане за нещо тревожно.
Съвсем скоро причината за тези предчувствия и тревоги стана ясна и като гръм порази ентусиазма ни. Както си вървях по улиците на 28 септември вечерта, Цветомил ми телефонира, че Свамиджи си е заминал от този свят. Каза ми да си видя пощата, тъй като има за това вест от Читранджан. Забързах за вкъщи, пуснах веднага компютъра и с покруса прочетох имейла на Читранджан Кумар:
„Dear All
With Paining heart I am informing you our YOG MAHARSHI DRI SRI SWAMI DEVMURTI JI MAHARAJ is NO MORE.
Pl.inform all of his follower around you through mail or by any source.
For any inquiry pl. contact us on phone no. = 0091-11-23238836.
yours
CHITRANJAN”
(Драги приятели,
С болка на сърцето ви съобщавам, че вече го няма нашият ЙОГА МАХАРИШИ ДРИ ШРИ СВАМИ ДЕВ МУРТИ ДЖИ МАХАРАДЖ.
Моля информирайте всички негови последователи около вас чрез имейл или по друг начин.
За въпроси се свържете с нас на телефон № = 0091-11-23238836.
Ваш
Читранджан)
Тъгата и покрусата ни бяха неописуеми. Събирахме се мълчаливо, коментирахме, припомняхме си наскоро отлетелите прекрасни дни с нашия Учител и приятел, човека, който отдаваше всяка минута от живота си, за да бъде помощ, утеха и вдъхновение на другите. И така вместо тържествено откриване първото събиране в новия йога център трябваше да бъде помен за великия Свами Дев Мурти. Събрахме се тихо и кротко десетина души, седнахме смирено на земята пред портрета му, изпяхме няколко от любимите му мантри и дълго мълчахме. Въпреки тъгата имаше и нещо обнадеждаващо – една от мечтите на Учителя да има негов йога център в България бе осъществена. Макар след повече от 40 години и вече след неговото заминаване от този свят. Всъщност йога центърът бе нашият поклон в памет на големия йога Махариши Свами Дев Мурти.
После събитията поеха своя естествен ход. Читранджан ни информираше с голяма скръб за погребалната церемония. А ние полека-лека се съвземахме от удара и действахме за оборудването на йога центъра. Решихме да го открием в края на октомври. Тъй като Читранджан бе ангажиран с погребалните обреди и обичаи, а бе предприел в чест на Свамиджи и поклонническо пътуване до свети места, решихме за тържеството по откриването на центъра да поканим Бхавин Десай, друг ученик на Свами Дев Мурти, който също бе с него тази година на семинара в Пампорово. Макар индиец, той живееше от дете със семейството си във Великобритания и не бе проблем да дойде – като английски гражданин нямаше да тича по формалности и да чака за виза. Той се съгласи и определихме датата за откриването – 23 октомври 2009 година.
Дотогава имаше две-три седмици и затова решихме да започнем дейността на йога център „Свами Дев Мурти“ с безплатни курсове за йога инструктори и за почитатели на Свамиджи. Докато водих курсовете, в които преподавах основните негови техники, наблюдавах участниците и се надявах някои от тях да са бъдещите инструктори, които ще предават на хората уникалната му система. Така и стана.
Бхавин Десай пристигна на 23 октомври към обед. Настанихме го в йога центъра. Всъщност Бхавин Десай е ученик на англичанина Джак Бултон. В случая интересното е, че Бхавин, индиец по рождение, намира йога в Англия, при учител англичанин, но ученик на Свами Дев Мурти. Това става в средата на 70-те години на миналия век в тогавашния Международен йога център на Свами Дев Мурти в Хайфийлд, Ленхам, Великобритания. След време Джак представя Бхавин на Свами Дев Мурти. През 1987 г. той остава една година при Свамиджи и изучава неговата йога система. След като се връща във Великобритания, води йога класове. По това време започва и професионалната си кариера в областта на компютърните технологии и по-специално в информационната сигурност. В началото на това хилядолетие прави сайт, в който популяризира йога системата на Свами Дев Мурти, като я представя в текстове и снимки. Именно от сайта на Бхавин през 2008 г. научихме, че Свамиджи е жив и здрав и успяхме да се свържем и видим с него, както вече разказах.
И така откриването на йога център „Свами Дев Мурти” в София бе насрочено за 17 часа на 23 октомври 2009 година. Дойдоха много хора и салонът се изпълни. Присъстваха представители от други наши йога центрове, преподавателката по санскрит и хинди в Софийския университет Мона Каушик, изтъкнатият индийски учен физик проф. Винод Растоги, много журналисти, последователи и ученици на Свамиджи и др. Поради голямото вълнение едва изговорих дълго чаканите думи, с които обявих йога център „Свами Дев Мурти“ за открит. Така най-после се сбъдна намерението на Свамиджи да има свой център в България. Разказах спомени от пребиваването му преди 40 години у нас, как тогава, въпреки трудностите и пречките, не спираше да работи за здравето, мира, хармонията и разбирателството между хората. Бхавин също говори за живота на своя старши Учител, за уникалната му йога система – ефективна, достъпна и подходяща за съвременния човек.
Малко след тържественото откриване Бхавин пое и първия официален йога курс в новия център. Следващите два дни – събота и неделя, той ръководи целодневни курсове. Преподаваше точно и стриктно упражненията от системата на Свамиджи, тъй като я познаваше добре. Показа и различни варианти на техниките. Групите бяха препълнени и много хора тогава затвърдиха наученото през лятото, а прибавиха и нови знания и техники от неизчерпаемата система на Свами Дев Мурти.
Четиридневното гостуване на Бхавин Десй остави полезни варианти по основните техники, слушахме с голям интерес и разказите за срещите му със Свамиджи и неговия Учител Шри 1008 Ятиджи Махарадж.
Според Бхавин учението на Свами Дев Мурти може да се кондензира в два основни принципа – Сат и Ахимса. Сат (Сатя) е Истината, Ахимса – ненараняването, а не както често се тълкува – ненасилието. Той смяташе, че системата на Свами Дев Мурти се основава на Кундалини йога и когато човек я практикува няколко години събужда енергията Кундалини в тялото си.
До Коледа и Нова година в йога центъра имаше курсове три пъти седмично. Най-редовна бе една група от постоянни курсисти, други се появяваха, научаваха техниките и после практикуваха вкъщи. Около празниците потокът понамаля, но интересът у хората се запази.
Благодарение на усилията на Анна Бакалова открихме сайт на сдружението. В него публикувахме интересни материали за Свами Дев Мурти, за живота му, за неговото учение, философия, йога система и техники. В сайта и сега поместваме актуални събития от живота на центъра, часовете на курсовете, телефоните, имейла.
Хората от сдружение „Свами Дев Мурти“ споделяме разбирането центърът да е отворен и открит за различните школи, учители и направления в йога и в духовната сфера. Това не означава, че следваме която система ни попадне, а само че даваме думата на всички известни и неизвестни представители на направления и учения и сме готови да чуем всички и да възприемем хубавото и полезното от всеки. За това ни даваше пример Свамиджи през целия си живот. Самият той бе усвоил йога познанието от трима основни учители. Винаги с интерес и внимание изслушваше различни мнения, предложения и концепции. Веднъж на остров Иж го попитах: „Свамиджи, вярно ли е, че човек трябва да учи само от един Учител и да следва и служи само на един Учител.“ Той ме погледна неодобрително и бе съвсем кратък: „Това са глупости.“ Тогава си спомних как някога ме учеше да отдавам почит като на Учител на всеки, от който съм научил нещо полезно, пък било то и съвсем малко. Свами Дев Мурти бе готов да изнесе лекция и да споделя мнението си с различни школи и учители – срещал се е с прочутия Свами Шивананда и е демонстрирал йога в неговия ашрам, Парамаханса Сатянанда е бил гост на ашрама на Свамиджи в Германия. Свами Дев Мурти е изнасял лекции в йога училищата на Сатя Сай Баба, в ашрама на Шри Ауробиндо и в най-различни ашрами, йога училища, школи, университети, институти и т.н. Много от известните сега йога учители, като Йоги Бхаджан и Шри Шри Рави Шанкар са били в неговия ашрам, за да учат йога от извора. При последното си гостуване у нас посети в София йога центъра „Арадхана“ на Българската йога асоциация, Българския рейки център, при него дойде да го почете гранд-мастерът по рейки Самир Кале, ученик на Сай Баба, и т.н. и т.н. Поели от този дух и ние, учениците му, отворихме вратите на неговия софийски йога център за всички добронамерени учители, които бяха готови да споделят с нас своите знания, умения и разбирания.
Първият гост на йога център „Свами Дев Мурти“ по-малко от месец след откриването му, стана Нели Конуей, учител по Кундалини йога от школата на Йоги Бхаджан и по ангелска терапия на д-р Дорийн Върчу. По народност е българка, но живее в Лос Анджелис. Била е журналистка в Българската национална телевизия, където е водила рубрики като Будо, Самурай, Супер шампиони. В Лос Анджелис създава и води първата българска телевизионна програма в Калифорния – „БГ ТВ“, работи за „LA йога, аюрведа и здраве’“, най-голямото списание в света за йога, аюрведа, здраве и духовност. Получава посвещение в Кундалини йога от Гормук, пряка ученичка на известния Йоги Бхаджан. Води международни семинари и лекции в едни от най-добрите центрове за духовно развитие в САЩ, Япония, Хавай и на остров Борнео, преподава и в телекласове. След 13 години отсъствие дойде отново в България, за да води семинар по Кундалини йога и медитация на Йоги Баджан.
Тя с готовност прие поканата ни и на 19 ноември бе наш гост. Посрещнахме я с добре дошла и краткия едночасов курс по Кундалини йога обогати познанията ни. Още повече, че част от практиките, които показа, бяха много близко до системата на Свамиджи.
След Нова година друг гост на центъра бе Омни рейки гранд-мастерът и йога учител Самир Кале, ученик на прочутия Сатя Сай Баба. В препълнения салон Самир Кале говори за енергийните причини за заболяванията и за енергийните практики, с които могат да се лекуват.
В средата на януари в България пристигна Сандип Кумар, един от многобройните ученици на Свами Дев Мурти. Усмихнат млад човек, с гъста черна брада и коса и блестящи черни очи, той привличаше хората и особено по-нежната половина от тях. Неотдавна бе ходил да учи йога при Свамиджи. Там го бе открил Цветомил Мянов, сприятелили се и се уговорили да дойде у нас. Той пристигна в средата на януари по покана на Българската федерация по йога и Българския рейки център, но в основата на всичко бе Цветомил. От аерогарата Сандип се отби в нашия център за един чай, по време на който взех от него кратко интервю. След това веднага замина за Велико Търново. Обиколи някои наши големи градове, като изнасяше лекции и водеше класове по йога. В последния град, където имаше занимания, бе Пловдив и там Цветомил го качи на автобуса, а ние с Владо Въжаров го посрещнахме на автогарата в София. Настанихме го в йога центъра и от 30 януари започна софийската му програма в йога център „Свами Дев Мурти“.
Сандип казваше, че преподава Самарга йога, която сам развил на основата на системата на Свами Дев Мурти. Всъщност това бяха елементи от Крокодилските упражнения, от техники на Кундалини йога и класически асани, съчетани в някакъв комплекс. Учеше курсистите и на танцувална йога, както я наричаше – движения с танцови стъпки под звуците на музика. Защо хората, като искат да танцуват, да ходят в задимените дискотеки и да се наливат с алкохол, като можем да им предложим да танцуват в ашрамите и йога училищата, обосноваваше се Сандип. Твърдеше, че владее и особена енергийна техника, подобна на рейки, и древна акупресура, които бе научил от Свамиджи. Наистина с акупресурата постигаше определени ефекти, като премахване на болки в главата или по тялото, релаксация, освобождаване на напрежението. Твърдеше, че е ученик само на Свами Дев Мурти. Работил бе и като йога инструктор при Рам Дев, в момента много популярна личност сред съвременните йога учители в Индия, който има своя йога телевизия.
Сандип Кумар си замина на 17 февруари. Остана десетина дена повече от предвиденото в предварителната програма. И от него успяхме да научим някои нови неща като варианти на известните ни техники.
Въпреки гостите и курсовете, водени от обучените от мен българи, работата вървеше бавно – липсваше магнетичната сила на големия Хималайски йога. Надявахме се да дойде учител, който да бъде този притегателен център и заедно да запазим духа и завета на Свамиджи за отдаденост към хората и йога. А може би просто все още не бяхме готови да поемем отговорността си и сами да вървим напред въпреки трудностите. Надявахме се в работата ни за утвърждаване на новия център да помогне Читранджан Кумар, който придружаваше Свами като демонстратор при неговите последни посещения в Хърватия и България.
Само месец оставаше до 20 март, рождения ден на Свами Дев Мурти, който искахме да честваме с полагащата му се тържественост и почит. За събитието изпратихме покана на Читранджан Кумар. Документите в нашето консулство в Делхи се забавиха, на все пак той получи виза два-три дни преди заминаването. И така на 19 март около обед го чакахме на софийското летище. Той се появи на изхода, кротко бутайки количката с багажа си. Казахме му нашенското „Добре дошъл“, питахме го как е пътувал, но като огледа салона на аерогарата, очите му се напълниха със сълзи. Не бе минала и година, откакто на същото това място той пристигна с любимия ни Учител и бяха посрещнати триумфално и приветствани от голяма група почитатели. И сега всичко наоколо бе същото. Нямаше го само незабравимия Свами Дев Мурти, с неговата благородна и смирена осанка и светло присъствие. И затова в душите ни стана пусто и тъжно.
Настанихме Читранджан в йога центъра ни. Отдаде почит на Учителя си пред портретите му и скоро след като намести багажа си, седна с нас на дълъг разговор. С тъга и мъка разказваше за последните дни на Свамиджи, за това как до края се е раздавал на всички – и на близки, и на чужди, и на съвсем непознати. Читранджан се интересуваше от всичко, свързано с нашия йога център. Защото вярваше в думите на Свами Дев Мурти, че българският йога център ще се разрасне и ще стане основен център за неговата система за Европа и света.
Вечерта и следващата сутрин тичахме по подготовката на тържеството за рождения ден на Учителя. Читранджан бе решил да направи огнена церемония в чест на великия Свами Дев Мурти. Та повечето от нас търчаха да намерят и осигурят необходимите неща. И пак основната работа свърши Владо Въжаров. Всъщност той и Ани бяха избрани от Читранджан за асистенти в извършването на древната церемония.
На 20 март в ранния следобед се събрахме в салона на центъра, за да отпразнуваме рождения ден на Свамиджи. Камината бе главното място на действие. В зиналата й паст вкарахме голяма четвъртита желязна тава, която кой знае откъде бе изнамерил Владо. В нея Читранджан натрупа съчки, дърва и благоухания и запали огъня. Седнал пред него, той напяваше древните свещени мантри, като хвърляше в огъня жертви от ориз, гхи (пречистено масло), захар, мед, билки. След всяка мантра и принесена жертва всички в хор пригласяхме с „Ом Сваха!“. Създаде се невероятна атмосфера, сякаш стените на салона изчезнаха и под снежните върхове на Хималаите поздравявахме света и въздавахме възхвала на паметта на големия човек и йога Махариши Свами Дев Мурти Джи Махарадж. Много от нас не можеха да сдържат повече сълзите си и просто плачеха.
След ритуала, седнал до догарящия огън, Читранджан извади едно кълбо от дебели червени преплетени конци и по стара индийска традиция започна да ги връзва на ръката на всеки един от нас за здраве и в памет на нашия Учител. Пак по древен ритуал намазваше с гхи третото око на мъжете и гърлото на жените. Никой не ставаше и не искаше да напусне мястото около изгасналия вече огън. Атмосферата бе толкова свята и светла, че спонтанно се отказахме с Читранджан да говорим за Свамиджи. Просто думите бяха излишни. Само поканихме хората в малкия салон да се почерпят за рождения ден на Учителя. Поръчали бяхме при Рупа типичните индийски топчета и класическа грис халва. Приготвили бяхме и други лакомства. С почерпката тръгнаха дълги нескончаеми разговори, спомени, разсъждения. Повечето останаха до късно през нощта на раздумка и индийска музика. Свами Дев Мурти пак се бе върнал в България.
На другия ден започна първият йога клас, воден от Читранджан Кумар. Още в началото на неговия престой след дълги разговори и споделяне на мнения основателите на сдружение „Свами Дев Мурти“ се събрахме в началото на април и решихме да направим някои структурни и персонални промени в организацията според заветите на Свами Дев Мурти. Сменихме името й, което стана „Сдружение за йога наука и изследвания в памет на Свами Дев Мурти“ и приехме нови членове. Седем от членовете бяха препоръчани от Свамиджи, преди да ни напусне. От по-старите ученици това бяхме двамата с Читранджан Кумар. С останалите пет Свамиджи се бе запознал в последните години: Светослав Дойчинов, Анна Бакалова, Владимир Въжаров, Даниела Кънева и д-р Антоанета Заркова. На останалите две места избрахме Маргарита Томова и Стоил Йочев. Определихме и ръководство на сдружението от трима души: президент – Читранджан Кумар, изпълнителен директор – Анна Бакалова и почетен президент – моя милост. В този екип се надявахме да изведем работата на Сдружението и йога центъра „Свами Дев Мурти“ на добро равнище, за да осъществим на практика идеите и заветите на нашия Учител.
Отначало нещата потръгнаха добре. Читранджан водеше йога курсове за практиките на Свамиджи, приемаше и нуждаещи се от здравни съвети и помощ в лекуването на болести, особено на опорно-двигателния апарат. Той владееше в тази област и техники, които беше научил и от други учители. Интересът на хората растеше, както се казва, центърът си стъпи на краката и работата вървеше.
Направихме нов много успешен семинар на Пампорово в чест на една година от повторното идване на Учителя в България. Читранджан и Бхавин водиха йога курсове, събирахме се вечер на киртани, пеене на мантри, огнени церемонии, танци. За съжаление се появи и напрежение кой от тях е повече ученик и наследник на Свами – нещо, което винаги съпътства житието на големите учители, особено след тяхното отпътуване от този свят.
Дойде есента и годишнината от създаването на Йога център „Свами Дев Мурти“. По това време обаче, Читранджан Кумар вече вършеше предимно лечителска дейност, не водеше йога класове, дърпаше се от общите събирания и започна да създава около себе си кръг от „свои хора“ и да ги настройва срещу нас.
Изглежда бе решил, че той е едноличен ръководител на центъра. Всъщност всички както преди (а и сега) работехме на доброволни начала. Той твърдеше също, че е наследник на Учителя. Ние не можехме да приемем това, тъй като, ако Свами Дев Мурти го смяташе за свой духовен наследник и продължител на делото си, щеше ясно да го каже и посочи още при последното си посещение в България. Традиция е, когато големите учители решат да оставят свой наследник, съвсем ясно да го обявяват. Но Свамиджи не спомена нито веднъж нещо такова за Читранджан.
Хората от сдружението искахме нещата да се обсъждат и решават общо, за да продължим делото на Учителя. Читранджан бе на друго мнение, искаше еднолично да ръководи центъра и да няма никаква отчетност за работата му. Така постепенно възникна разногласие. Той вече се занимаваше почти само с лечителска дейност и не даваше никаква информация за работата си. Всичко това бе в ущърб на центъра, като разпространител на техниките и идеите на Свами Дев Мурти. Учителят винаги първо изнасяше лекции, след това водеше йога уроци и накрая приемаше болни. Така бе и при последното му идване в България. Затова предложих на Читранджан да се отдели и занимава главно с лечителство. Но той предпочиташе да използва името и авторитета на сдружението и центъра. Тогава свикахме общо събрание на сдружението, избрахме нов управителен съвет от мен, Ани и Владо и освободихме Читранджан от президентския пост и от сдружението. Естествено след това той се отдели и създаде свой отделен център, който нарече йога къща на името на Учителя.
Понесохме трудно този трус, най-вече от етична гледна точка – не бяхме и предполагали подобна развръзка. Имахме и материални затруднения, които с общи усилия започнахме да преодоляваме. Междувременно нашият йога център смени два пъти адреса си в два различни апартамента на ул. „Сан Стефано“ и последно се установи на партера на ул. „Панайот Волов” 1.
Независимо от промените успяхме да запазим в центъра духа на Свамиджи и според възможностите си да даваме най-доброто от себе си, за да разпространяваме системата му и да помагаме чрез нея.
Известно време в центъра отново пребиваваше Сандип йоги, другият ученик на Свами Дев Мурти. Той не стана член на сдружението, но също се опита да овладее центъра и да командва нещата. Но после прояви такт и разбиране и започна самостоятелна дейност като йога инструктор и терапевт с акупресура в различни центрове в София и страната.
Малко по различно се развиха нещата и със Санджай йоги. Той е ученик на Свами Йогананда, не известният с книгата си „Автобиография на един йогин“ по Крия йога, а друг стогодишен учител от Ришикеш със същото име. С нашия център и традиция го свързваше факта, че неговият учител и Свами Дев Мурти са били ученици на общ гуру – известният Вишванатх 1008 Атиджи Махарадж от Бенарес. Санджай йоги е много добър преподавател в системата Сукшма вяяма и Кундалини йога) и практикува индийската традиционна медицина Аюрведа. Той свърши много полезна работа в нашия център, направи и курсове за йога инструктори, което повдигна равнището на работата.
В тези курсове се включиха активно и хора от йога центъра в Габрово, ръководен от Николай Сираков, ученик на Свами Дев Мурти и запален негов последовател. Центърът в Габрово върши много добра работа за разпространението на йога знанието и на техниките на Свами Дев Мурти.
И нещо много любопитно – и тримата индийски йога инструктори, работили в нашия център, се ожениха за българки и им се родиха деца. Към тях се прибави и нашата инструкторка Силвия, която пък се омъжи за индиец и им се роди син. Затова започнахме да се шегуваме, че трябва да прибавим към названието йога център и център за запознанства и женитба в прослава на бъгаро-индийската дружба и сътрудничество.
Проблемите с Читранджан Кумар, Бхавин Десай и Сандип йоги в основата си възникнаха, тъй като всеки изглежда смяташе, че той е главен наследник и продължител на делото на Свами Дев Мурти. Но никой от тях не бе упълномощен за това от учителя още приживе. Опитах се да говоря с тях, като им давах пример с големия духовен учител и мистик Бхагван Раджниш Ошо. Както ми разказваха негови близки ученици, преди да напусне тялото си той заявил, че няма да има духовен наследник. Само определил един да отговаря за вечерните медитации, друг за кухнята и ресторантите, трети за Ошо университета и т.н. – просто разпределил работата в Ошо комуната в Пуна. Казвах на нашите хора, че Свами Дев Мурти, ако е искал, щеше да определи свой наследник, но не го е направил. Всеки от учениците му обаче има добри качества, сертифициран е в йога школа и може да върши прекрасно работа по делото на Учителя. Всъщност, в общи линии, те това и правят, но няма сътрудничество и съвместна дейност, които биха били от полза за делото на Учителя. Читранджан се занимава сега главно с лечителство, Бхавин е разработил прекрасен сайт и в него води йога курсове и занимания, Сандип преподава йога, води курсове, прави акупресура, други негови ученици също водят йога класове, а аз пък пиша по тези въпроси. Но никой не е наследник и не може да бъде наследник на великия Учител Свами Дев Мурти. Можем само да разпространяваме неговите прекрасни хуманни идеи и изключителна йога система. В името на тази голяма идея и мисия сътрудничеството и разбирателството между неговите ученици ще бъде само от полза. Надявам се някой ден отново всички да бъдем йога семейство, както се изразяваше Свами.
А йога център „Свами Дев Мурти” навърши през 2016-а седем години и продължава да се развива и разширява дейността си. Групите нараснаха и занимания вече се водят всеки ден. Събота и неделя има най-различни специални прояви. Обучени бяха и нови инструктори, които с желание и вдъхновение започнаха работа. Те не само са добре подготвени в йога системата на Свами Дев Мурти, но и в класическата йога в български и международни школи. Но най-важна е тяхната отдаденост и любов към това, което правят, и най-вече към хората, които идват.
Центърът има целоседмична програма, всяка година организира семинар в Пампорово – на мястото, в което при последното си посещение Свами Дев Мурти събра на едно място хора от различни пътеки и школи, показвайки на практика, че йога означава единство. На тези семинари лектори са български и индийски йоги с богат опит и задълбочени познания, повечето членове на нашето сдружение. Те са с доказана ерудиция и в различни други сфери като медицина, физика, психология, журналистика, аюрведа и др.
Центърът е член на Българската федерация по йога и активно участва в дейността й, която е на национално ниво. На първия Конгрес по йога с международно участие в България четирима от лекторите бяха от нашия център, както и бяхме едни от съорганизаторите.
Активно участвахме в първия и втория Международен ден на йога, обявени от ООН. Лектори и водещи бяха хора от сдружението, като д-р Антоанета Заркова, Анна Бакалова, Владимир Въжаров, Наско Атанасов. За принос в разпространението на йога в България правителството на Индия награди с отличие нашите членове Даниела Кънева и Наско Атанасов по време на втория международен йога ден.
Съдействаме и за следващите събития на Федерацията, тъй като целта ни е йога да достигне до повече хора и да допринесе за тяхното физическо, психическо и духовно добруване, а не да развиваме печеливш център, посветен на собствени тесни цели.
Развихме съвместна дейност и с организации с нестопанска цел извън йога. Заедно с фондацията I can too за деца със специални нужди беше изготвено ръководство по йога за деца с разстройства от аутистичния спектър и неговото представяне бе една от лекциите на проведения Конгрес.
Проектът „Йога за хора със зрителни увреждания“ на Сдружение „Център за подкрепа на социалната интеграция бе изпълнен съвместно с Йога център Свами Дев Мурти. Бяха изработени две специализирани помагала по йога. Едното е озаглавено „Наръчник по йога за хора със зрителни увреждания“ и съдържа подбрани физически и дихателни упражнения с различна сложност, насочени към понижаване на стреса, подобряване на физическото и емоционалното равновесие, повишаване на тонуса, издръжливостта и концентрацията. Наръчникът е отпечатан на брайл и има за цел да предостави на зрително затруднените хора в България подробни описания на някои основни пози от древната философия и практика, а също така и възможност те сами да съставят най-подходящото за тях съчетание от упражнения. Копие от него може да бъде изтеглено в електронен формат. Другото помагало е „Аудио инструктор за самостоятелни занимания по йога на зрително затруднени“. То представлява записана на диск последователност от инструкции за изпълнение на съчетание от упражнения. Гост на нашия йога център през 2012 година бе известният йога учител Лакшми Нараян Джоши, директор на Ашрам Тривени в Ришикеш и професор по йога дисциплини и физическо възпитание в университета в Хирдвар. Ученик е на голям Учител, живеещ в пещера в Хималаите. В центъра ни изнесе лекция върху йога, води йога клас и показа много интересни техники, включително всички видове нети с вода. През 2014 година пък ни гостува световно известният Дейвид Фроли, директор на Американския институт за ведически изследвания и уважаван и в Индия специалист по йога, аюрведа и джьотиш (индийска астрология), автор на много книги с такава тематика. Той гостува у нас със съпругата си Йогини Шамбхави, специалистка по ведически ритуали и мантри, по покана на Българско сдружение аюрведа. В нашия център изнесе много интересна лекция за йога и индийската астрология.
На ново общо събрание на сдружението направихме промени в ръководството и дадохме път на млади хора. Ние с Владо си подадохме оставката от управителния съвет, като аз останах почетен президент на сдружението. В новия управителен съвет влязоха Ана Бакалова, Силвия Младенова и Георги Бумбаров – един от четиримата най-близки ученици на Свамиджи още от 1969 година, когото избрахме и за нов председател.
Разбира се, с времето поколенията ще се сменят, ще идват нови хора, с нова жажда за истински знания и хармоничен живот. И вярваме, че ще ги намират в нашия йога център, в наследството и заветите на големия Учител и човек Свами Дев Мурти. Защото както той каза: „Аз ще си отида, но моето дело няма да умре“.
Из „Хималайският учител Свами Дев Мурти“ от Наско Атанасов
