В света на животните, който съществува на четири плана (във водата, под земята, на земята и във въздуха) има два типа – вегетариански и месоядни животни. Човешкото същество стои по средата между тези два типа и е третият, който не е нито само вегетариански, нито само месояден, обикновено е болен и рядко задоволен от своята участ в живота. Докато човек има ум, разбиране и следователно контрол над своите действия, той има предимството да изучава животинското царство и да прави избор между споменатите два типа, като види при кой тип преобладава по-хармонична и естествена за него атмосфера. И тогава може да приложи в живота си по-добрия пример, който да му даде здраве и мир, защото природата е една отворена книга на мъдрост за този, който е проницателен и я чете с добра воля и без предразсъдъци.
Двата типа животни автоматично се определят чрез техните типични характерни черти. Не вегетарианците, като кучето, тигъра, вълка, са пример за нервозност във всички нейни форми: неспокойни очи, тежко дишане дори след малко усилие, незабавна нужда от почивка, остри зъби, остри нокти, неприятен и агресивен глас, къси черва, плитко мислене, къс дъх, плитък сън, неприятна телесна миризма, нетолерантност към другите животни от същия вид и агресивност към чуждите дори да са опитомени, убийци под влияние на глада и страха, пиещи кръв, мислещи кръв, виждащи „червено“, когато са възбудени.
От друга страна, вегетарианските животни представят много по-благороден аспект на живота и са преди всичко толерантни, с миролюбива аура. Хиляди различни видове от тях могат да пасат заедно без страх един от друг, а когато са опитомени, служат на човека миролюбиво и доброволно, дори до момента на заколването им. Очите им са блестящи и изразяват красота и вътрешна хармония, имат страхотна издръжливост и търпение (примери са конят, биволът, кравата), зъбите и крайниците им не са агресивни, имат дълги черва, дълбоко дишане, дълбоко мислене, неотблъскваща телесна миризма (здравословно и отпускащо е да се спи в обора при кравите или конете, чиято атмосфера е толкова мирна), а когато са гладни, те търсят зелената храна на хармонията и благополучието. В природата им преобладава зеленото вегетарианство и кръвта не ги възбужда, защото за тях тя е сокът на живота, крепител на живота, а не всекидневната им храна.
Нека изследваме сега човека, приканва ни Свами Дев Мурти. Както казахме по-горе, той не е нито изключително вегетарианец, нито изключително месоядец, и следователно е с объркана физическа, ментална и духовна характеристика. Той би трябвало да е хуманен и да бъде брат на животните, да ги закриля, вместо да ги праща в кланицата или да търгува с тях. Той трябва да защитава природата и да не злоупотребява с нея за печалбарски цели и тя ще може да му помогне да живее в мир. Човекът има дълги черва, но поради навика да яде месо, те са се скъсили до средна дължина. Зъбите му са за дъвчене, а не за разкъсване на месо, неговото храносмилане изисква дъвчене и не е създадено, за да приема късове месо. Той би трябвало да не е агресивен, а мирен и хармоничен като вегетарианските животни, и следователно здрав и щастлив.
Професор Ами от Монреал написа в своята прочута книга „География на Северна Америка“, че човешкото същество в праисторическо време е яло само вегетарианска храна. По-нататък той стига до становището, че първоначално човек е бил вегетарианец и е станал месоядец по време на Ледниковия период, когато повечето от горите с ядки и плодове са изчезнали.
Човешкото тяло, като всичко останало от материя, е съставено от петте елемента: земя, вода, огън, въздух и етер. И най-важната билка за него е естествената му диета, която го поддържа в добро състояние, а не изкуствените и вредни субстанции, които го израждат. Идеалният баланс, който го поддържа в перфектна форма и работоспособност и в хармония със законите на природата, е да му се осигурява 50% чист въздух, 30% добра вода и 20% здравословна вегетарианска храна. Въздухът е безплатен и без него не можем да живеем – той ни дава енергия, слънце, роса, нектар и е активна съставна част на нашето съществуване. Прочее тези, които пушат, унищожават всички възможности да са здрави и пълни с енергия. Храната, която преминава през тялото, се усвоява и след това изхвърля, докато въздухът се вдишва, използва, филтрира и издишва отново, а пушекът се отделя от дробовете като нежелан. Ако човек е бил замислен да пуши, той щеше да е снабден с филтрираща система или поне с ауспух. Водата също е безплатна, а най-добрата вода за пиене за нашия организъм е филтрираната дъждовна вода, изворната вода и билковият чай. Вегетарианците могат да работят дълго, без да се уморяват. Не вегетарианците могат да издържат само къси периоди на работа, преди да паднат от изтощение и глад. Месоядците може да притежават очевидна сила, но те нямат издръжливостта на вегетарианците. Също така раните на вегетарианците оздравяват по-бързо, а опасността при тях от температура и треска е по-малка в сравнение с месоядците.
Модерната медицина е доказала, че голяма част от болестите в днешната цивилизация се причиняват от пикочната киселина. Тя се образува в мускулната тъкан и чрез ядене на месо тялото получава допълнителна пикочна киселина. То трябва да се освободи от пикочната киселина, която произвежда, а освен това трябва да се освободи и от извънредното количество, което получава от консумацията на месо. Понеже човешкият черен дроб и бъбреци са неспособни да отстранят толкова много пикочна киселина, затова тя остава в тялото и се проявява като подагра, ревматизъм, главоболие, нервозност и липса на енергия. Лечението на тези болести може да бъде само временно, докато човек продължава да яде месо.
Той обикновено яде плътта на вегетарианските животни. По този начин получава хранене втора употреба, защото хранителната стойност и съдържанието на енергия в месото е само 10-20 процента, а останалите 80 процента са съставени от остатъци и токсини. Повече от половината от хранителната стойност на месото веднага изгаря в храносмилателния процес, минимално количество енергия се складира в тялото за останалите процеси в него, а също и за нормална физическа и умствена активност.
От друга страна, от пресните зеленчуци тялото асимилира 80-90% от хранителната стойност, като те дават много малък остатък от целулоза, която пък прочиства червата. Апетитът също лесно се задоволява, достатъчно енергия се складира и храносмилателният процес е по-лесен.
Месото се разваля лесно и бързо. Когато млякото и зеленчуците остареят, те ферментират и в случая с киселото мляко стават даже по-здравословни. А остарелите и загнили зеленчуци не са толкова опасни, колкото разваленото месо. Животинският протеин загнива два пъти по-бързо от растителния. Заразеното месо причинява глисти в червата, които пък докарват най-различни заболявания. Печенето на месото е необходимо, за да се запази свежо, защото след смъртта мускулните влакна на животните се вкочаняват. Разложеното месо съдържа много отрови, a то продължава да се разлага в червата на човека, защото при нашия модерен заседнал живот понякога остава частично смляно. Изследванията показват, че смъртта, причинена от рак, нараства в страните, където се увеличава употребата на месо. Месоядството е навик и не е необходимо. През Първата и Втората световна война имаше недостиг на месо и хората бяха по-здрави с малкото вегетарианска храна и даже диабетът се лекуваше от тази семпла диета.
Всички храни произхождат от растенията, които абсорбират и складират енергия от слънцето. Обичайната месна диета на хората е недостатъчна и освен това съдържа твърде много протеин, а не й достигат важни основни съставки, които първоначално идват от растенията. Поради това човешкото тяло не може да произвежда достатъчно свежа кръв, а тази, която произвежда, е гъста и токсична поради асимилацията на стара и мръсна кръв от месото и от други нежелателни продукти. Само естествената диета на човека гарантира здравословен живот и поддържа съпротивителните сили срещу болестите. Тя трябва да е съставена главно от продукти и растения, характерни за района, където човек живее, защото те съдържат важни елементи и лечебна сила, отговаряща на техния климатичен регион. Тази естествена диета е съставена само от напълно вегетарианска храна. Зеленината може да бъде отрязана отново и отново, а тя отново ще пораства все по-силна. Ако откъснеш цвете и го сложиш във вода, във вазата то ще остане свежо известно време и даже ще разнася аромат. Ако обаче отрежеш част от някое животно и я поставиш във вазата с вода, ще започнат веднага процеси на разлагане, а миризмата ще е отблъскваща.
Зеленчуците, житните култури, плодовете, ядките и млечните продукти като млякото и сиренето са най-важният източник на витамини, минерали и протеини. Аминокиселините например могат да се набавят прекрасно от прясното мандраджийско сирене. Повечето зеленчуци могат да се ядат сурови. Не трябва да се ядат сурови бобовите растения с изключение на малката зелена мунг соя, която се накисва 24 часа и се бели.
Разгледахме вредните ефекти от месото от физическа и медицинска гледна точка. Но сега трябва да ги видим от етична гледна точка. Месото е лекарство, а не всекидневна потребност и може да го ядем, само ако не можем да намерим никаква друга храна. Ненужното унищожаване на животни ще изчезне, ако хората се върнат към тяхната естествена диета. Ние обичаме животните, как може да ги убиваме? Щом нямаме силата да връщаме живота отново, ние нямаме също право да убиваме. Животните инстинктивно усещат, когато ги откарваме към кланиците, и дълбоко страдат. Исус е казал: „Каквото направите на един от вашите най-малки братя, го правите на мен“. Повечето от нас не разбират напълно значението на това просветлено изказване и не обичат и не защитават нашите братя животните. Всичко, което ние вършим в мисълта и чувствата, както и в действията, се връща към нас. „Каквото посеете, това и ще пожънете“. Колкото повече разрушаваме природата във всичките й проявления, толкова повече страдания и разрушения ще има между хората, убеден е Свами Дев Мурти.
Из „Хималайският учител Свами Дев Мурти“ от Наско Атанасов
