Йога център Свами Дев Мурти

Човекът, това е раждане след раждане, живот след живот, по пътя на еволюцията според неговата карма (законът за действието и последиците). За тази цел той е снабден със способността да мисли и разсъждава, за да избира между истината и неистината, и да развива ума си така, че да стане господар на обкръжението си и на своите действия и реакции, казва Махариши Свами Дев Мурти.
По този път човек има пет силни слуги или врагове на своето съществуване, които могат да бъдат използвани за запазването или разрушението му. Те са полът, гневът, желанията, привързаността и гордостта. Ако човек злоупотреби с тези сили и стане тяхна жертва вместо господар, той непременно ще страда от различни физически и умствени смущения, защото злоупотребата с тях е пречката пред човека да ги победи и получи просветление.
Полът е божествена сила за творчество, създаване на потомство и запазване на видовете. Семето на мъжа е свещен запас от несметна творческа сила и има двояка цел: 1. Като оплодителен флуид за продължаване на рода и запазване на вида; 2. Когато семето е запазено, то се разтваря в тялото и създава оджас (есенцията на всички секреции – хормони, ензими и т.н.), чрез които умът работи. Има два вида оджас – пар и апар (висш и низш). Низшият циркулира в тялото, а висшият е съсредоточен в сърцето. От дефицита на апар оджас следва физическа и умствена слабост, а от дефицита на пар оджас настъпва смъртта. Недостигът и на двата вида оджас е следствие на прекомерен секс. Общото количество на енергия в организма е едно и също и когато семето е прахосано без необходимост в допълнение на други нужди от енергия като работа, умствено напрежение, физически упражнения и т.н., качеството на ума се снижава и енергията му намалява. Обикновено „свръх сексуалните“ са шизофренични и страдат от умствени разстройства.
Свами Дев Мурти подчертава, че половият инстинкт трябва да остане в областта под пъпа, на която принадлежи. Стигне ли до главата, човек не може да го контролира и той се намесва в процесите на разбиране и чистота на ума.
Тялото е разделено на три плана: 1. Първият започва от веждите надолу и е съставен от физическия и сетивния свят (очи, уши, нос, уста и останалата част на тялото). Енергията се използва чрез сетивата в този сетивен свят. Половият инстинкт преобладава на този план. 2. Зоната между веждите и третото око (в средата на челото) е наречена умствен план и контролира физическия и сетивния план. Тук преобладават сексуалните импулси. 3. Между третото око и Сахасрара (горната част на мозъка) е зоната на индивидуалната душа. Когато душата забрави своята истинска природа и своята идентичност с духа, тя се спуска в умствения план и се съединява с ума. Тя може да се спусне по-нататък и във физическия и сетивния план, където преобладава половият инстинкт. Главният извор на половия инстинкт и сексуалните импулси е манас (умът) – централен сетивен и двигателен орган. Ако умът е контролиран, не е необходимо да се контролират отделно другите сетивни органи. Така щом в умствения план умът е ключът за контрол на сексуалните импулси, то сред всички сетива окото е главният контрольор.  Без съмнение и другите сетивни органи са еднакво важни, но окото – органът на зрението – преобладава над тях и е първият от осемте канала, през които може да се злоупотребява със секса.
Човек трябва да контролира половия инстинкт и половите импулси чрез себедисциплина или иначе казано, чрез контрол над манас. Веднъж взет ли е умът под контрол, всички сетивни органи, и по-специално зрението, ще бъдат контролирани. Така например мъжът трябва да вижда в старите жени майката, в младите – сестрата, а в малките – дъщерята. По същия начин жената трябва да вижда в мъжете бащата, брата и сина. Мъжът трябва да има една съпруга, а жената един мъж, както имаме само един истински баща и една истинска майка. Пренебрегването на този принцип обърква съществуването на човека и неговия домашен и социален живот, и като следствие на това се създава порочен кръг, така че личността, която се контролира от сексуалните импулси, става част от причините за социален, национален и интернационален безпорядък.
Силата на секса никога не трябва да се употребява само за чувствени удоволствия. Животните например използват секса инстинктивно, но човек има интелект и способност мъдро да избира употребата на своята творческа сила.
Другите седем канала на секса, с които може да се злоупотреби и които възбуждат въображението, се проявяват чрез говоренето, четенето, мисленето, писането и сънуването. И накрая физическият акт на сексуален контакт сам по себе си е чисто физически, а не творчески акт на секс, какъвто трябва да бъде. Тези канали са много експлоатирани за търговски интереси, които градят върху секса всичките си забавления, реклами, мода, козметика и т.н.
Жената е родена, за да бъде майка. Когато тази благородна функция се използва само за лично плътско удоволствие, всички канали за щастие на Земята са изгубени. Сексуалният импулс у интелигентния човек е възвишен само докато той или тя го уважава. Животните са управлявани от техните инстинкти и използват сексуалната сила само през определения им сезон. Човешките същества, от друга страна, са свободни да използват мъдро или не тази сила и по този начин да определят съдбата си – щастлива, ако уважават взаимоотношенията между съпруга-баща и съпругата-майка. Модерният свят, който е обсебен от секса, е добре да изучи един аспект на природата в нейната най-прекрасна и интересна форма – тази на семето, което е ембрионът, от който растението израства. Семето е винаги добре защитено от природата, защото е началото (първообраза) на всички неща. Така орехът, който трябва да израсне като силно и здраво дърво, е покрит с извънредно здрава обвивка и се отваря само когато е назряло времето за развитие. Ако той се отвори насила и в неподходящо време, се разрушава и зародишът на дървото в него се унищожава.
Гневът е сила, която трябва да бъде използвана само за защита на правдата като несебичен принцип на справедливост. (Учителите и родителите обикновено прилагат така несебично тази сила за доброто на децата.) А най-добре е да се използва, както грънчарят формира  делвата – с едната ръка той любвеобилно я поддържа отвътре, а с другата я бие отвън, за да придобие нужната форма.
Гневът може да бъде добър, когато се използва за несебични цели, но когато се заражда от егото, той засяга централната нервна система, като прави човека слаб и свръх възбудим, а често и упорит, агресивен и нетолерантен. Злоупотребата с гнева унищожава положителната енергия, без да осигури условия за нейното възстановяване. Това довежда до състояние на негативна емоция, която се натрупва в нездравословен излишък.
Естественото успокоително е храненето със зеленчуци, които се трансформират в енергия в кръвния поток и циркулират в тялото, създавайки мир и задоволство. Храната на месоядците, която е резултат от насилие и убиване на приятелски създания, чиито страдания и животинска природа се пренасят в месото, също преминава в кръвния поток, създавайки чувства на насилие, тревога и страх.
Вегетарианците също стават жертва на гняв, нечисти мисли и т.н., но резултатите от тях бързо се преодоляват поради доброто кръвообращение, което лесно се отървава от натрупаните нечистотии.
Гневът е свързан главно с ушите. В животинското царство, където гневът се използва само за защита, може да се забележи, че слоновете например имат най-големите уши и са най-толерантните животни. Като най-големи и най-безстрашни те са също вегетарианци и живеят извънредно дълго. Факт е, че повечето вегетариански животни имат широки и големи уши и са толерантни създания. Месоядните обикновено имат къси уши, нервни са и неспокойни и са опасни за другите създания.
Желанията са продукт на манас (ума). Способността за въображение играе важна роля в определянето кои желания са конструктивни и добри за нас и кои са ненужни и са просто прищевки на темперамента. Всички желания засягат нашето поведение и могат да ни управляват, и следователно да навредят на нас или околните, ако злоупотребяваме с тях. У някои хора те са безкрайни, у други – приемливи. Но какви са основните изисквания на човешкото същество?
Преди всичко човешкото същество се нуждае от място! Първо от място в майката, след това в ръцете на доктора, след това на масата, в леглото, на пода, на стола и т.н., или това, от което човек се нуждае преди всичко, е пространство. Второто нещо, от което се нуждае, е въздухът, който е животът, третото нещо, от което се нуждае, е водата, която поддържа живота, и четвърто – той се нуждае от малко храна за тялото, която поддържа жизнената сила. Освен тези основни нужди човек има нужда от дрехи и покрив, а след това и от средства за семейството си. Именно в тази точка се появява порочният кръг на желанията. Най-коварното от тези желания се изразява в погрешната оценка, давана на парите. Но парите са средство за живот, а не цел сами по себе си. Те са безжизнен обект. Ако се използват като средство, могат да заживеят чрез вас и да станат израз на творческата ви сила. Но ако живеете за пари, те ще бъдат причина за вашата духовна деградация, защото ще станете безжизнен като тях. Такъв е Вечният закон.
Желанията са свързани главно с езика. Каквото и да мисли човек, той първо се опитва да го изрази чрез езика и на второ място чрез другите сетивни органи. Каквото и да изрази чрез езика, той обикновено се опитва да го превърне в действие, а каквото човек прави, такъв става. Езикът не действа самостоятелно, неговата употреба зависи от ума, какъвто е случаят при всички сетивни органи. Този, който не е разбрал този принцип и пренебрегва дисциплинирането на ума, се подчинява на продуктите на ума да говори едно и да върши друго, и говори много и необмислено. Той става слуга на езика, а не негов господар. Но този, който контролира езика си, започва да контролира манас и става негов господар.
Езикът също е сетивен орган на вкуса и хората, които му позволяват да ги доминира,  увреждат здравето си. Човекът минус желания е Бог, Бог плюс желания става човек. Бог е всеобхватен в желанието си за всички, човекът е отделен в желанието за себе си. Човек трябва да полага усилия желанията му извън основните нужди да бъдат колкото е възможно по-несебични.
Привързаността е причината за човешкото робство и е силата, от която човек най-често страда, когато тя излезе от мярка и контрол. Тя е тясно свързана с желанията и обвързва човек с идеи, обекти, традиции и същества, независимо от здравия разум. Тя отслабва силата на волята (но силата на волята може да я прекрати) и може да ни направи зависими, завладени, изискващи, егоцентрични и нетолерантни в по-голяма или по-малка степен.
Някаква привързаност е необходима при всички взаимоотношения на физическия план, но истинската любов не ламти за плода на своите действия и остава винаги необвързана, доволна да пресява своите идеи и чувства и да ги адаптира към всяка нова ситуация.
Привързаността е свързана предимно с носа. Носът е най-важният орган, даващ живот, тъй като е естественият инструмент за дишане. Затова наричат носа „вратата на живота“. Той е снабден с филтриращ механизъм, през който чист въздух се доставя на тялото чрез белите дробове и сърцето. Устата не е орган на дишането освен в случаи на крайна необходимост. Ако в носа няма проблеми, физическото здраве остава в добро състояние.
Тъй като носът е най-важният орган на живота и национална характеристика, привързаността е най-лошият психологически фактор на човешкото същество. Докато има привързаност, дотогава и другите нежелани елементи (гняв, фрустрация, похот, желания и др.) непременно ще са там. Затова метафорично привързаността е носът на егото.
Гордостта е израз на умствени и физически чувства, с които човек е привързан към егото.
Има два типа същества, създадени в света – божествени и демонични. Колкото повече човек се изкачва към божествения план, толкова повече е свободен от гордост и его, а колкото повече слиза в демоничния план, толкова повече е преизпълнен с гордост. Човекът на гордостта не познава пътя на действието и себеотрицанието. В него няма чистота, нито добро поведение, нито истина. Той извърта всичко така, че да задоволи егото си. Предава себе си на ненаситни желания и е изпълнен с лицемерие и арогантност. Поддържа грешни идеи чрез заблуда и действа с нечисти подбуди. Обзет е от безброй безпокойства, които се прекратяват само от смъртта. Гледайки на удовлетворяването на своите желания като на най-висша цел, той е уверен, че каквото и да знае е крайната истина. Обвързан с хиляди желания, отдаден на похот и гняв, той се бори да завоюва богатството на целия свят по всякакъв несправедлив начин, за да задоволи своите желания. „Това днес е спечелено от мен! Ще задоволя това желание! Това е мое и това богатство също ще бъде мое в бъдеще! Този враг е убит от мен, а другите също ще избия! Аз съм господарят, аз се наслаждавам, аз печеля успехи, могъщ и щастлив. Аз съм богат и добре  роден – кой друг е като мен. Аз ще направя жертвоприношение, аз ще дам милостиня и ще направя благотворителност. Аз ще се наслаждавам!“ Това са все различни аспекти на гордостта, резултат от невежеството. Изкушението да придобиеш сила и да упражняваш власт е познато на всички. Сегашният социално-икономически натиск е резултат от гордостта, от която човешките същества страдат. Желанието да доминираш е знак на гордостта и прави другите роби, но то автоматично се връща към този, който има такава гордост. Божествените души отхвърлят изкушението да доминират, но демоничните души го приемат и възхваляват гордостта като добродетел, а тя води до себевъзвеличаване, алчност, ненавист и бруталност.
Гордостта е свързана главно с кожата. Както кожата е външната защита на тялото и физически е причина за индивидуална, социална и расова гордост, така метафорично гордостта е кожата на егото. Тя води до безброй светски опиянения, но между тях следващите три са преобладаващи: 1. Опиянение от богатство (предприятия, земи и т.н.); 2. Опиянение от здраве (силно тяло, мускули, културизъм, фитнес, гимнастика и др.); 3. Опиянение от власт (държавна, диктаторска и др.). Но когато звуковете от Анахата Нада (космическата музика) се издигнат, тогава всички други опиянения изчезват.
От споменатите пет сили гордостта е най-необорима. Само с помощта на медитацията и ръководството на Учител може да бъде победена, посочва Свами Дев Мурти.