Древните ръкописи по йода, веданта, будизъм и т.н. наблягат изключително много на концепцията за непривързаност, трудна за разбиране от човешкия ум, който „живее“ чрез привързаности. Думата на санскрит за непривързаност е вайрагя.
Забележително е обаче седемгодишното изследване на „Уикенд юнивърсити“, проведено чрез организиране на конференции и интервюиране на водещи световни психолози, изследователи и автори в опит да се разбере по-добре човешкият ум и как най-добре да се намали ненужното страдание и да се реализира повече от нашия потенциал.
Те смятат, че са намерили отговора на въпроса коя е най-важната променлива в психичното здраве на човека, говорейки с над 200 водещи психолози. И тази най-важна психологическа характеристика, която се е очертала ясно, е ПРИВЪРЗАНОСТ.
Те смятат, че това е единственото нещо, което, ако го разберем правилно, прави всичко останало по-лесно. И обратно, че ако го разберем неправилно (или пренебрегнем), това води до цяла каскада от негативни последици.
От университета смятат също, че всички психотерапии са „технологии“ за подпомагане на индивидите да развият вътрешни безопасни връзки, за да излекуват пукнатините от ранния си живот или от по-късен стадий. Според тях такива връзки са:
- Връзката им със себе си.
- Техните взаимоотношения с другите.
- И връзката им с нещо по-висше (природа, цел, духовност и т.н.).
Изследванията показват, че безопасната привързаност е свързана с повишена устойчивост, по-голямо щастие и по-силни лични взаимоотношения. Те също така показват, че небезопасната привързаност увеличава уязвимостта на човек към цял набор от негативни резултати, включително тревожност, депресия и разстройства, свързани с употребата на вещества.
Проучванията са установили също, че моделите на привързаност се предават от поколение на поколение. Това означава, че ако можете да промените своите модели на привързаност в настоящето, не само лекувате раните си, но и тези на вашите родители и предци, както и тези на децата и потомците, които ще ви последват. С други думи, трансформирайки вътрешния си свят, имаме потенциала да бъдем човекът, който прекъсва дълга поредица от страдания и създава по-голямо усещане за мир, хармония и подобрено качество на живот за поколенията, които идват.
Свами Дев Мурти често казваше, че когато човек подобри себе си, помага на седем поколения напред и седем поколения назад.
А преди повече от 20 века Патанджали казва, че основната цел на йога, а именно да овладеем ума си, се постига чрез непривързаност. Той си дава сметка колко трудно е това и затова слага на първо място йога практиката, с която нашата привързаност към обекти и субекти да намалява, докато постепенно тази тенденция на привързване естествено отмре.
Привикналият да работи чрез привързване човешки ум веднага ще възрази, че това е някакво безчувствено състояние. Всъщност, казват мъдреците, е точно обратното – привързването е себично, то служи на нашето его, то ни поробва, прави зависими и чувствата ни се определят от наличието на обекта или субекта на привързване. Безусловната, истинската любов и човешката доброта са възможни само когато няма привързване. Тогава сме независими, неподатливи на манипулации и психологически страхове. Това казва в заключение и проучването сред 200-те топ психолози. И казват, че се подобрява не само нашия живот, а и на поколенията, които идват.
А когато постигнем окончателната непривързаност или както Патанджали я нарича вашикара вайрагя, тогава сме в нашата истинска естествена човешка природа или по неговите термини Пуруша природа (Божествена природа).
Класическото разбиране на вайрагя разглежда четири етапа:
1. Усилие, което може да включва и избягване на контакт с обектите (субектите) на привързване (например диета, човек и др.)
2.Постигане на непривързаност към обектите, към които привързаността е слаба, но по-дълбоките привързаности са налице.
3.Всички сетива освен едно вече не се привързват към обектите, но последното е силно и е различно за различните хора (например вкус).
4.Последният етап, даден от Патанджали, вашикара вайрагя, е тоталната липса на желания към каквото и да било видяно (към всеки обект на сетивата) или само чуто от други (включително обещанията за наслада след смъртта, за рай, сиддхи, самадхи и т.н.).
Вайрагя не означава просто спиране на дадена привързаност, а пълна липса на възбуда на желание за грубите или фините обекти. Тя не означава отхвърляне, а липса на подтик и копнеж. Зад отхвърлянето може да стои прикрита привързаност. „Бхагавата пурана“ разказва история за аскет, който решил да медитира под водата, за да не се привличат очите му от светски обекти и субекти. Но един ден, когато за миг отворил очи, видял две риби в съвкупление и в него се надигнала похотта.
Бхагават гита (5.21-22)
- Този, който се е откъснал от външни съприкосновения (сетивни изживявания), намира щастие в Себето. Постигнал чрез йога хармония с ВЕЧНИЯ, той се радва на непреходно блаженство.
- Радостите, породени от външни съприкосновения, наистина са източник на страдания, защото имат начало и край, о Каунтея; не на тях се радва мъдрият.
