Преди 15 години на 27-ми септември 2009 г. приключва земната история на дългия пълнокръвен и богат живот на великия йога и човек Махариши Свами Дев Мурти Махарадж. Живот, който звучи по-скоро като приказка. Защото точно като в приказките можем да кажем – живял някога един човек, който добил такава сила и знания, че през него минавали валяци и камиони, задържал с въжета тръгващи коли, с голи ръце огъвал дебели железа, минавал бос през огъня, лекувал всякакви болести, дори и най-страшните. А бил съвсем обикновен човек – живеел скромно, хранел се само със зеленчуци и плодове, учил хората да бъдат добри, да обичат себеподобните си, животните и всички живи същества, да не враждуват, да не воюват, да бъдат морални, да милеят за децата си. И не само учил, но и самият той живя така на планетата Земя повече от 100 години. Живя за другите, не за себе си, със сърце, изпълнено с любов към всички хора. За него те бяха едно семейство, негови братя и сестри по цялата планета Земя.
Да си припомним една от неговите мъдри истории:
ДОБРОТО И ЛОШОТО СЪЩЕСТВУВАТ ЗАЕДНО – ТРЯБВА ДА ИЗБЕРЕШ
Просветлен Учител разказвал на учениците си, как един човек търсил Бога и го намерил да върви в гората. Тогава Бог му проговорил: „Помниш ли за какво те изпратих на тази Земя? Аз сложих искра от моята божествена светлина в теб и те направих върховен сред създанията. Но ти бе очарован от любовта в света и опиянен от силата и богатството. С одежди на религията ти носеше маските на индуизма, исляма, християнството и т.н. и построи храмове, джамии и църкви, но под наметалото си носеше кинжали и копия. Но когато нараняваш своя съсед, ти нараняваш мен. Помисли, направил ли си някога някого щастлив, дал ли си на някого в нужда храна, дрехи, знание и добър съвет. Аз съм едно с природата и ако се идентифицираш с нея, ще бъдеш едно с мен“. Учителят пояснил – добрата душа разпръсква навред благоуханието на добрите си дела, а те я следват и след разпадането на физическата ѝ форма, в която е затворена.
Някаква привързаност е необходима при всички взаимоотношения на физическия план, но истинската любов не ламти за плода на своите действия и остава винаги необвързана, доволна да пресява своите идеи и чувства и да ги адаптира към всяка нова ситуация.