Чувството за Аз е естествено за всички същества и се изразява в усещания като „аз дойдох“, „аз идвам“, „аз ще дойда“, „аз бях“, „аз съм“ и „аз ще бъда“. Запитвайки се какво е това „аз“ („Кой съм аз?”, „Откъде съм аз?”, „Къде съм аз?”), ние разбираме, че тялото се идентифицира с аз-съзнанието. „Откъде идвам аз? Къде отивам аз? Какво аз вече съм направил? Какво аз ще направя? Защо аз страдам? Какво мога и трябва да направя, за да разбера себе си?” Във всички тези въпроси ние откриваме, че движението и други подобни функции на тялото и ума са насложени върху СЕБЕТО.
Може ли тялото да бъде това аз-съзнание? В съня без сънища има аз-съзнание, но няма съзнание за тялото. След събуждане от дълбок сън всеки усеща: „Аз спах дълбоко и аз съм щастлив.“ Това показва, че аз не е изчезнал по време на съня, а е бил само свидетел на феномена сън на тялото и ума. Тялото не е съществувало преди раждането и ако тялото е аз-съзнанието, то тогава след смъртта тялото ще продължи да казва: „Аз съм”. Всички знаят, че в дълбок сън няма съзнание за тялото, но само съзнание за аз. Тялото е създадено от петте природни елемента и понеже „аз“ отсъства при смъртта и дълбокия сън, тялото става труп. Следователно то не може да бъде аз-съзнанието. Чувството за „аз“, което се появява и изчезва във времето, не е Истинското Аз, а е чита (егото), което е продукт на мая (невежеството).
Целта на всички писания е това питане за Себето. Казано е във всички писания, че унищожаването на чувството за его е освобождение, а познанието на реалното Себе е просветление. Как може човек да остане безразличен към тези твърдения? Може ли тялото, което е неодушевено като мебелите, да функционира като Аз? Отговорът е не. Отдолу, под непрекъснатия поток на всички мисли, се появява непрекъснатото осъзнаване, тихо и спонтанно като Аз, или център на индивидуалното съществуване. Ако човек го усети и остане с него мълчаливо, Реалното Аз ще бъде преживяно и чувството за фалшивото аз, или иначе казано, възприемането на тялото като аз, ще бъде унищожено напълно. Воалът на невежеството не може никога напълно да скрие индивидуалното Себе. Без изключение всеки изразява себе си чрез него.
Невежеството може да обърка реалността, че „Аз съм Себето” или „Аз съм Чистото съзнание” и да сметне съзнанието за тялото за Аза. Това объркване на Аз съзнанието със съзнанието за тялото или чувството за тялото като аз е робството, а възприемането на Аза като „Аз съм Себето, Аз съм Чистото съзнание” – е просветлението.
Себето е самосияещо, то не се нуждае от умствен образ или картина. То сияе от само себе си. Докато търсим Себето посредством ума, дотогава няма никога да го открием, по същия начин както слънцето никога не може да бъде видяно чрез някаква светлина, било електрическа лампа или друга силна светлина. То може да бъде видяно чрез светлината на самото слънце. Така и Себето никога не може да бъде видяно и изживяно чрез умствен образ или картина. Когато умът е спрял, Азът се изживява. „Аз съм тогава, когато липсва „тогава“, и Аз съм там, където липсва „там“. „Те правят грешка, като Ме оставят вън, защото когато Съм, те летят, Аз съм техните крила, Аз съм съмняващият се и съмнението.“
Мисълта, която си представя нещо за Себето, самата тя е робство, обвързване, защото Себето е Себесъществуване и присъства навсякъде, с еднаква сила във всеки момент, и не се нуждае от каквото и да е въображение, за да бъде изживяно. Сияйността на Себето трансцедентира мрака и светлината, човек не може да мисли за него с ума.
Когато някой изживява Себето, цялата енергия на ума трябва да бъде трансформирана обратно в Себето, защото дотогава, докато умът е разсеян навън, Себето не може да бъде изживяно, въпреки че е вездесъщо, всезнаещо и всемогъщо. Себето не е предмет на външни умствени спекулации, защото умственото въображение ще свърши с робство и ще създава митове и символи, а Себето спонтанно сияе като Абсолюта.
Изследването на Себето в медитация с пълна отдаденост представлява състояние на абсорбиране на умственото вещество в Себето и води до освобождение и просветление. Само с помощта на изследване на Себето с пълна отдаденост могат да се постигнат блаженство и освобождение. Егото във формата на „аз-мисли“ е основната причина за страданието и е коренът на дървото, наречено илюзия. Унищожаването на егото е унищожаване на илюзията, както унищожаването на корена е унищожаване на дървото. И за това унищожаване на егото помага Бхакти йога и служенето на човечеството – Карма йога.
Във възгледа „аз съм тяло-съзнание“ се съдържат три тела на петте елемента или обвивки. Тези три тела са будното или грубото тяло, сънуваното или финото тяло и сънят без сънища или причинното тяло. Ако съзнанието „аз съм тялото“ е елиминирано от Истинското Аз съзнание, тогава идентичността с трите тела е отхвърлена, както като се отреже коренът на дървото, цялото дърво с листата, корена и цветовете е унищожено. Затова не е нужно да бъдат елиминирани трите тела поотделно. Самата мисъл е обвързването (робството).
Универсалното Себе съдържа всички тези три тела и когато то е изживяно, естествено става освобождение на това Аз съзнание от всички тела.
Тъй като Себето прониква тези три тела, то усещането, възприятието и мисловната дейност са възможни само когато умственото вещество действа в присъствието на Себето, следователно Себето е истинската Реалност. То поддържа тези три тела и в същото време ги трансцедентира. Тези три тела не могат да съществуват без Себето, докато Себето е самосъществуващо, а в състояние на Самадхи то съществува в своята собствена чиста трансцедентална форма, която се нарича Турия. Турия и Върховното съществуване са синоними. Тъй като поддържа всички състояния на индивидуалното и универсалното Себе и също ги трансцедентира, затова Върховното съществуване е Себето на всички себета.
