В своите лекции и беседи или в разговорите по време на обяд или вечеря и в раздумките преди медитация Свами Дев Мурти често разказва истории и притчи, за да илюстрира мислите и идеите, които ни разкриваше. Обича да цитира пословици, поговорки и игра на думи, като „Просто чакай съдбата“ (Just wait fate – англ.), „Всеки има своята събота“, „Животът със съпруга е хубав, а без съпруга е като нож“ (The life with a wife is nice, the life without a wife is a knife – англ.) и т.н. Ето и някои от любимите му истории и притчи.
ГЛУПАВИЯТ И МЪДРИЯТ УЧЕНИК
Голям духовен Учител имал двама ученици. Те преминали дълго обучение, живеели край него и му служили. Наближавало времето да бъдат посветени. Преди това, както става обикновено, учителят ги подложил на изпитание, за да провери дали са готови. Една сутрин ги викнал при себе си и им дал по един гълъб. Поръчал всеки от тях да намери усамотено място и да убие гълъба, но така, че никой в никакъв случай да не види. Единият ученик, който много бързал да получи посвещение, скоро се върнал и показал на Учителя убития вече гълъб. И попитал, ще получи ли посвещение. „Нека почакаме да се върне и другият ученик“ – отговорил Учителят. Но другият ученик се бавил дълго, дълго и дошъл чак при залез слънце. При това носел гълъба жив. „Не намери ли място, където никой да не те види?“ – го запитал Учителят. „Не можах да намеря такова място, защото винаги самият аз бях там“ – отговорил вторият ученик. Учителят го погледнал с одобрение и му дал посвещение. Другият ученик трябвало още да учи.
ИМА МЯСТО ЗА ВСЕКИ УЧИТЕЛ
Близо до малък индийски град в свещена местност живеел известен Учител, който обучавал много ученици. Но ето че там пристигнал друг голям духовен Учител и кротко се установил в края на една гора. Постепенно и край него започнали да се събират ученици. Първият Учител бил отначало учуден и озадачен, а после започнал да се дразни – смятал, че в една местност няма място за двама учители. Един ден повикал няколко свои ученици и им дал ведро, пълно догоре с вода, като казал да го занесат на дошлия наскоро Учител. Учениците се изненадали, че ги праща с дар, защото усещали неговата неприязън към новия Учител. Но трябвало да изпълнят заръката, занесли ведрото и го предали с поклон. Новият Учител веднага разбрал посланието и им казал да почакат. Откъснал едно хубаво цвете, сложил го във ведрото с водата и казал: „Върнете го така на вашия Учител.“ Те с боязън изпълнили поръчаното. Като поел ведрото, техният Учител навел глава. Защото неговото послание към новодошлия било – ведрото е пълно догоре и няма повече място, т.е. няма място за друг Учител. А отговорът бил – новият Учител може да бъде едно допълнение и украшение на досегашните учения и практики. Всеки Учител има своето място и значение в света.
ОПРЕДЕЛЕНА ЛИ Е СЪДБАТА
Един Учител вървял с учениците си по пътя край царевична нива и им говорил за кармата, кое е предопределено, какво може да се направи в живота и т.н. Срещнал ги собственикът на нивата и се наежил срещу поученията. А учителят продължил, все едно че не го е забелязал, и казал: „Ето това царевично зърно ще го изяде петелът на придворния лекар в близкия град.“ Собственикът на нивата възнегодувал, грабнал зърното и казал: „Всичко това са глупости и зърното ще изям аз.“ После бързо го хвърлил в устата си. Но то влязло в кривото му гърло и той се задавил. Започнал да се задушава, да хрипти и едва дишал. Съселяните го качили на волската кола и го закарали при придворния лекар в близкия град. Той го изправил и силно го ударил по гърба. Зърното изхвръкнало от устата му, паднало на земята и петелът на доктора го клъвнал.
ИЗГОРЕТЕ МЕ ТАМ, КЪДЕТО НИКОЙ НЕ Е УМИРАЛ
Веднъж известен Учител повикал при себе си любимия си ученик и му казал, че кармата за този живот му е приключила и скоро ще умре. Тъй като много го обичал, обещал да изпълни едно негово последно желание. Ученикът помолил да бъде изгорен там, където никой никога не е погребван или изгарян. Учителят се замислил дълбоко, тъй като добре знаел, че на всяко място на тази земя някой някога е умирал и е бил погребван или изгарян. Но той бил дал дума, че ще изпълни последното желание на своя ученик. А думата на Учителя не може да се наруши. Затова, когато ученикът починал, той направил погребалната клада върху своите ръце и там го изгорил. Защото никой никога не е бил изгарян на ръцете на своя Учител.
СРЕЩАТА СЪС СМЪРТТА ОТНЕМА ЖЕЛАНИЯТА
Един от учениците на Свами Дев Мурти му се оплакал, че не може да се отърве от сексуални мисли. Види ли хубаво момиче, не може да откъсне очи от него и не може да не го пожелае. Всичко това го измъчвало и обърквало ума му. Един ден Дев Мурти го викнал при себе си и му казал, че кармата му изтича и в близките дни ще умре. Ученикът здраво се стреснал и попитал какво да прави. Свами му препоръчал да се усамоти в една стаичка на ашрама и да медитира. Ще му бъдат изпращани храна и чай там. Ученикът започнал медитациите си, а Дев Мурти пращал да му носят храна и чай най-младите и най-хубавите ученички. Като минали десетина дни, Свами отишъл при него и му казал: „Кармата ти се промени и смъртта ти се размина.“ Попитал го дали е видял какви момичета са му носили храната и чая. „Въобще не съм видял кой ми ги е носил“ – бил отговорът. Този ученик толкова бил погълнат от мисълта за смъртта, че не виждал нищо и всичките му желания се били изпарили. „Това е пример за значението на ума“ – пояснил Учителят. И че животът ни тук е временен и един ден ще умрем.
ПРОСВЕТЛЕНИЯТ ЙОГА Е КАТО ПЕЧЕН КАРТОФ
„Получилият просветление йога прилича на печен картоф“ – каза веднъж Свами Дев Мурти. Ако посадиш суров картоф в земята, той скоро ще прорасне, ще пусне корени и ще израсне стъбло. Но ако сложиш в земята печен картоф, той така ще си и остане. Така и огънят на йога постепенно изпича ученика и когато получи просветление, неговите дела вече не пораждат карма, така както печеният картоф не може да пусне филизи.
ГЪЛЪБЪТ, КОЙТО МЕДИТИРАЛ И СИ КАЗВАЛ МАНТРАТА
Един гълъб почивал в клоните на голямо дърво. Забелязали го ловец и ястреб и започнали да го дебнат. Гълъбът усетил ситуацията и не излетял, а започнал да си казва мантрата и да медитира. Минало доста време, ловецът изгубил търпение и пуснал стрелата през короната на дървото. Но не се виждало добре, така че стрелата минала край гълъба, излетяла по-нагоре и улучила ястреба.
КАКВО НОСИ ЛЕГЛО ОТ РОЗИ
Момиче слугувало при много богат човек. Той имал навик да се прибира за обяд и след като се нахрани, да почива и спи в легло, застлано с листа от рози и други благоуханни цветя. Един ден тя му приготвила леглото, но оставало доста време, докато той си дойде, и на нея й се приискало да легне за минутка на леглото и да види какво изпитва човек в него. Така и направила. Но за беда този ден господарят се върнал много по-рано и като я видял да лежи в леглото му, грабнал една тояга и започнал да я налага. Още при първия удар й се отворило третото око и тя вместо да пищи и плаче, започнала да се смее. Богаташът се стъписал, спрял да я бие и я запитал защо се смее. „Аз легнах на леглото само за минутка, за да опитам какво е да почиваш в благоуханна постеля, и получих толкова удари. Но видях, че ти в следващия живот ще се родиш като магаре и по цял ден ще те налагат с тояга.“
БЕЗКРАЙНА ЛИ Е ВСЕЛЕНАТА
Свами Дев Мурти отговаряше на всякакви зададени му въпроси, дори когато бяха странни и отвлечени. Веднъж, като пътувахме с автобуса по „Евлоги Георгиев“ към Орлов мост, ми хрумна да го попитам – ако човек тръгне с ракета от Земята и пътува безкрайно дълго все направо във Вселената, докъде ще стигне – до някакъв край, до празно пространство или нещо друго. Отговорът бе – ще се върне от другата страна на Земята. Този отговор сега ми изглежда съвсем логичен и в духа на новите изследвания на физиката. Тъй като пространството е закривено, човек не може да върви идеално направо, а ще направи огромен кръг и ще се върне обратно на Земята. Отговорът на Свамиджи подсказва също, че пространство извън Вселената няма.
КОЙТО Е ПОСТИГНАЛ, МОЖЕ ДА УЧИ ДРУГИТЕ
Един баща в Индия доста се тревожил, че малкият му син яде извънредно много сладки неща. Бащата знаел, че захарта е вредна, а и момчето взело видимо да напълнява. Тогава чул за един просветлен Учител, който помагал на хората и им давал мъдри напътствия при най-различни проблеми в живота. Решил да отиде при него за съвет по въпроса, който го вълнувал. Учителят го изслушал внимателно и после необичайно дълго се замислил. Казал му само – ела след една седмица. Бащата дошъл след една седмица, но историята се повторила, като този път Учителят му казал да дойде след две седмици. След като минали и те, бащата отново се появил в нозете на Учителя. Той го погледнал замислено, помълчал и отсякъл – ела след един месец. Бащата не знаел вече какво да мисли. Решил, че Учителят нещо го мотае. Но като минал месецът все пак отишъл при него. Този път Учителят го посрещнал по-ведро и му казал – доведи утре момчето. Бащата го довел, а Учителят поискал то да остане една седмица при него. След една седмица бащата взел сина си, който изглеждал по-жизнен и малко отслабнал. Вкъщи с удивление видял, че детето вече се контролира и дори не посяга към сладкото. Бащата останал много доволен, но у него се загнездил въпросът – защо Учителят го бе връщал толкова пъти. Затова се вдигнал и отново отишъл при него с този въпрос. Учителят се усмихнал, като чул въпроса му, и казал: „Когато ти дойде при мен първият път, аз също много обичах да ям сладко. А знам, че за да можеш да научиш някого на нещо, ти сам трябва да го можеш. Затова реших, че за една седмица мога да се откажа да ям сладко и тогава да науча на това и сина ти. Но се оказа, че една седмица не стигна. Дадох си срок от две седмици, но и той не ми бе достатъчен. За един месец успях да се отуча да ям сладко. И вече с това знание и умение лесно отучих сина ти само за една седмица.“
САДХУ И ЛОВЕЦА
Един садху (отшелник посветен на себереализацията) се заселил в отдалечено място в гората. Нищо не смущавало неговата практика. Садху дал обет да казва само истината, в противен случай той щял да загуби всичко постигнато. Един ден през поляната, където медитирал притичала, уплашена сърна и се скрила в гората. След малко пристигнал запъхтян ловец, който я преследвал. Тъй като загубил следите й, той попитал отшелника дали е видял накъде е избягала. Садху изпаднал в затруднение. Ако каже на ловеца истината, ще причини смърт на сърната и ще наруши принципите на ахимса (ненавреждане с мисли, думи и дела). Ако не отговори или каже различно от истината, значи да наруши обета си и да загуби постигнатото. Тогава мъдрецът обещал на ловеца да му отговори, ако изслуша неговото учение. След това му обяснил, че освен елементарните житейски отношения има и по-висши правила и ако искаш да запазиш шансовете си за прогрес и истинско благо, трябва да се съобразяваш с тях. Беседата била убедителна и ловецът се отказал да преследва сърната. Свамиджи заключи, че правилните действия на човек се обуславят от правилното му възпитание и обучение и трябва да се стремим към този подход.
КАК ДА ПОМОЛИМ СЛЪНЦЕТО
Свами Дев Мурти ни учеше, че слънцето е основен източник на енергия и връзката ни с него е изключително важна за нас. За целта са развити редица практики както в асаните, така и в пранаяма. Една от практиките е да се гледа слънцето при изгрев с притворени очи. Това обаче не бива да е само физическо действие, а трябва да е придружено с почит и молба за помощ. Даде ни следния пример. Някакъв обикновен чиновник имал тежки проблеми в службата си. Искал да се оплаче, но не го допускали до началниците. Той решил да се срещне със съответния министър, но му било невъзможно да се добере до канцеларията му. Тогава открил адреса му и всяка сутрин заставал пред дома му. Когато министърът излизал, чиновникът смирено го поздравявал. Министърът не му обръщал внимание. Това продължило дълго време. Един ден министърът се заинтересувал, кой е този човек, който така упорито го посреща пред дома му. Заговорил го и след като разбрал за неговите тревоги, като отчитал неговата упоритост и смирение, решил проблемите в негова полза. Така и постоянството, уважението и смирението винаги ще бъдат възнаградени. Такова трябва да бъде и нашето отношение към слънцето. Това е начинът да получим неговата благословия, подкрепа и блага.
ЧОВЕКЪТ ОТ СНИМКАТА
Веднъж Свами Дев Мурти ни показа една чернобяла снимка . На нея се виждаше човек, който лежеше или може би спеше на земята. Тялото му беше голо, само с една препаска около бедрата, беше отпуснато, излъчваше лекота и мир. Свамиджи ни попита дали познаваме човека, защото той е достигнал високо ниво на себереализация. Заваляха въпроси за името му, школата му, учениците му. Свамиджи се усмихна и каза, че и той не знае името. Поясни ни, че обсъждаме темата не заради името, а заради причините, поради които приемаме, че непознатия има духовни постижения. Каза ни, че човекът няма вещи, няма собственост и няма привързаност. Трудното в живота е именно това: да не се привързваме, да не робуваме на вещи и условности, но и да изпълняваме дълга си. Така ни напомни за уроците на Карма йога.
САЛАТА С ЧЕРВЕЙЧЕ
Веднъж гостувахме на семейство Миневи. Те живееха в къща с малък двор в квартал Лозенец. Бяха вегетарианци, интересуваха се от йога и се завърза искрено приятелство със Свами Дев Мурти. Домакинята беше приготвила салата и варени зеленчуци. Случи се така, че в чинията на Свами Дев Мурти на едно листенце от марулята пълзеше малко червейче. Домакинята се притесни, поиска да я смени и да хвърли порцията. Свамиджи я спря с усмивка, каза й да си стои спокойна, внимателно премести червейчето в края на листа и се зае да се храни без притеснение. Простичко обясни, че след като обитаваме заедно нашия свят има място за всички и правата са ни равни. Това, че той и червейчето ползват една чиния е израз на това равенство. Накрая го отнесе заедно с листенцето в двора и го пусна там. Това отношение беше негово вътрешно убеждение, което показваше в ежедневието, а не бе само книжно знание, удобно за разговорите.
СЛУЧКА
Стоил, един от българските ученици на Свами Дев Мурти, ни разказа как стояли веднъж с Учителя край чешмата в Драгалевци под станцията на лифта. Стоил видял на земята умряла пчела нагоре с краката. Показал я на Свами и той я взел в ръце, обърнал я по коремче, погалил я по гърба, тя се раздвижила и литнала.
СИЛАТА НА УЧИТЕЛЯ
Веднъж разглеждахме в квартирата на Свами негови снимки. Попаднахме на една, на която той съвсем спокойно ходи бос по жарава. Не стига това, но и петима-шестима негови последователи, хванати за него и помежду си за ръце, също минават през жаравата. А жаравата е съвсем сериозна – насипана е на дебел пласт в доста обширен плитък изкоп, както я правят нашите нестинари. Питаме Свамиджи защо не изгарят не само неговите крака, но и краката на последователите. Той отговаря с лека усмивка: „Това е силата на Учителя, тя се предава по веригата хванати ръце. Ако някой се пусне, неговите крака и на тези след него ще обгорят.“ Питаме дали може да направи демонстрация на това невероятно умение и с нас. Той се съгласява, но за съжаление ние в онова време така и не можахме да осигурим необходимото място и жарава.
БАМБУКОВАТА ТОЯГА И ДУХЪТ
Ученици на един голям Учител го питали как да контролират ума си. И той им разказал, че някога имало мъж, който разполагал с подчинен на него дух. Каквото нареждал на духа, той го изпълнявал. Но духът започнал непрекъснато да иска да върши някаква дейност и скоро разбрал, че човекът не може да му ги осигури. Тогава той го убил. Умът (манас) е като този дух. Каквото и да му наредиш да прави, той го прави. Но ако за момент го оставиш празен, той ще започне да скита и ще върне в главата всички досегашни мисли, като ще създаде и желания за обектите около нас. Накрая, след като не можеш да го контролираш, той ще те разруши.
ДОБРОТО И ЛОШОТО СЪЩЕСТВУВАТ ЗАЕДНО – ТРЯБВА ДА ИЗБЕРЕШ
Просветлен Учител разказвал на учениците си, как един човек търсил Бога и го намерил да върви в гората. Тогава Бог му проговорил: „Помниш ли за какво те изпратих на тази Земя? Аз сложих искра от моята божествена светлина в теб и те направих върховен сред създанията. Но ти бе очарован от любовта в света и опиянен от силата и богатството. С одежди на религията ти носеше маските на индуизма, исляма, християнството и т.н. и построи храмове, джамии и църкви, но под наметалото си носеше кинжали и копия. Но когато нараняваш своя съсед, ти нараняваш мен. Помисли, направил ли си някога някого щастлив, дал ли си на някого в нужда храна, дрехи, знание и добър съвет. Аз съм едно с природата и ако се идентифицираш с нея, ще бъдеш едно с мен“. Учителят пояснил – добрата душа разпръсква навред благоуханието на добрите си дела, а те я следват и след разпадането на физическата й форма, в която е затворена.
Из „Хималайският учител Свами Дев Мурти“ от Наско Атанасов
