Защо модерният свят страда толкова много? Несъмнено той е воден от отговорни хора. Неговите обитатели, казва Дев Мурти, са интелигентни и високообразовани и въпреки това се правят само хилави усилия, за да се спре ходът към друга всеобща война, която ще доведе до пълно унищожение. Защо е всичко това?
Една мъдра държава би ли позволила да се случи трета световна война? Сега западният свят е учител в материалните умения, технологиите, науката, медицината и т.н. Но неговите страдания не намаляват от това. Безпокойството му го кара да завладява дори Луната. Всичко изглежда осъществимо за западния човек. За Свами обаче е доста смущаващо да вижда как посред тези умения се шири толкова много глупост и страданието продължава и все повече се разраства. С атомните бомби, складирани в неизчислими количества във всеки ъгъл на континентите, и с хората, живеещи в постоянен страх, че може бомбите да експлодират, Дев Мурти оприличава западния човек на фермер, който си играе с огъня в своята къща със сламен покрив. И не само той, но и цялата му фамилия – дядовци, баби, майки и деца, си играят с кибрит и огън. Цялата им интелигентност няма да ги предпази от тяхната безразсъдна детска игра. По подобен начин западните хора играят със своите бомби.
Мислейки само за материални неща, техните разсъждения са много далеч от истината – тук лежи основната причина за грешките на западните хора. Карайки колите си без спирачки, летейки с огромна скорост по магистралите без себеконтрол, западняците се държат като лунатици.
Слизайки от Хималаите през 1958 г., Свами отива в равнината, но сякаш по погрешка той не отива в индийската равнина, а идва в западната, при нас. Тук той също намира хора, които са същите на външен вид, но фундаментално различни от него и от начина, по който той мисли и чувства. Неговата оценка на модерния западен живот след години на странстване из Европа и Азия е, че се изпуска златен шанс да се направи един по-добър свят. На него нашите действия му изглеждат без основа и без никакъв контрол. Той сравнява нас и нашите действия с група хора в огромен кораб, който има голяма пробойна и водата непрекъснато влиза през нея. Ние обаче се задоволяваме с това да изпомпваме водата от сутрин до вечер вместо да запушим пробойната веднъж завинаги.
Ние работим и робуваме като луди от сутрин до мрак и вярваме, че се освежаваме, като пием бира, вино, пушим и ядем богати ястия. След това изпомпваме отново водата, която, докато сме почивали, наново е напълнила кораба. По този начин прекарваме дните си и животът се изнизва в безсмислена активност.
Свами Дев Мурти препоръчва два и само два ключа, за да променим това състояние на нещата:
1) Преоценка на морала в нашите отношения, възстановяване на семейния живот като център на нашето общество и издигане на брака като свещена връзка, каквато трябва да бъде.
2) Преоценка на нашето хранене, като направим вегетарианската храна основа на нашата диета и така постигнем свободно от болести общество.
У нас има “работници”, които обслужват нашите нужди. Ние имаме у себе си 11 безплатни и 14 или 17 платени работници. Кои са те? Първият е Душата – Учителят. Следват 10-те дихателни елемента – това са 11-те неплатени работници, които работят без заплащане, автоматично и трябва да бъдат уважавани и почиствани старателно и редовно. Платените работници са 14 или 17 на брой, както следва: 2 ноздри, 2 уши, 2 очи, кожата, 2 крака, 2 ръце, 1 уста, отделителни органи, репродуктивни органи и при жените – две гърди и матка.
На тази основа Свамиджи е изградил учение, което на пръв поглед е напълно чуждо и абсолютно непонятно за западния ум. Въпреки това той твърди, че активността на манас (специална санскритска дума, най-близката до която е българската ум) е ГОСПОДАРЯТ-УМ, който управлява цялото наше съществуване за добро или лошо.
Манас действа чрез вече споменатите работници и вътрешните органи и е във взаимна зависимост със сърцето. Вътрешните органи, според Свами, са работници на вратата на нашата човешка фабрика, която е най-великата фабрика на света.
Като всяка фабрика тя трябва да бъде почиствана отвътре и отвън и се нуждае от грижата на своите работници. Как най-добре може да се прави това? Когато дрехите ти са мръсни, ти ги переш в пералната машина. Свами пък е създал серия от упражнения, които използват подобни движения на извиване и въртене, които прочистват тялото. Тези упражнения трябва да се правят всекидневно, за да поддържат тялото и да ни предпазват от болести.
Тялото е храм на душата и на манас (ума), и е най-основното нещо, на което през живота трябва да обръщаме внимание. Трябва да се грижим за него по същия начин, както се грижим за колата си – отвътре и отвън. За да се изпълни това, Свамиджи вижда само един път – правилно дишане, правилно хранене, правилно мислене, правилни упражнения и почивки, и правилно почистване. Манас се чисти индиректно чрез тези активности и директно чрез медитация.
Човешкото същество, без значение от коя част на земното кълбо идва, е венецът на творението. В него може да се види целият свят като микрокосмос. Както цялата Вселена, той е направен от петте елемента (огън, земя, вода, въздух и етер), той е едно с всичко съществуващо, с всички неща, с природата и Бога. Свами вижда в очите на хората миниатюрни слънце и луна, в мозъчните клетки – звездите, в косите – горите, в костите – скалите, в кръвта – океана, и в кожата – земната кора. Особено важно е човек да почита себе си и Създателя, като правилно се развива и грижи за себе си – физически, умствено и духовно, и като е милостив и прощаващ към своите ближни.
Из „Хималайският учител Свами Дев Мурти“ от Наско Атанасов
