Наско Атанасов среща отново учителя си след почти 40 години:
Вече съм почти отчаян да науча нещо за съдбата и живота на моя Учител Махариши Свами Дев Мурти. Заръчвам на приятели, които пътуват до Индия или Германия, да проверяват на старите адреси, но никой не донася и най-малка вест. Чува се само, че заминал за Индия, където се оттеглил напълно от света. Животът си тече със своите неумолими темпове и закони. Моята съдба също се движи в рамките на това, което много внимателно, иносказателно и тактично ми бе предрекъл Свами Дев Мурти. Раждат ми се четири дъщери, напредвам в журналистическата кариера, която тече предимно в най-големите по онова време вестници. Интересът ми към йога остава повече на философско, интелектуално и теоретично ниво, макар и понякога да правя някои упражнения. Така минават доста години. Но към края на миналото столетие, след преживени доста житейски перипетии и здравни премеждия, интересът ми към древната система и философия, който тлее дълбоко в пепелта, наново се разгаря. Тогава подновявам и опитите си да науча нещо за моя стар Учител. И те отново са безуспешни, въпреки възможностите на интернет и честите пътувания до Индия на мои близки и приятели. На мен за там път така и не ми се отваря. А вести за Свами все няма и няма.
В новото време започвам да пиша в няколко издания за различните езотерични учения, школи и учители, които идват у нас, за религиозните вероизповедания. Така се срещам с много йоги, лечители, учители по рейки и други системи и придобивам нови знания и опитност. Запознавам се с общността на учениците на Ошо, със системата Рейки и започвам да практикувам Крия йога и малко Хата йога. В интернет откривам повече стари ученици на Свами Дев Мурти, търсещи като мен информация за него. Докато един ден попадам на сайта на неговия ученик Бхавин Десай, в който намирам всичко – че Учителят е жив и здрав и е над 100 години, че продължава да учи хората на своята уникална система, че има верига от ашрами в Индия и че дори пътува понякога до Европа. Има и много нови снимки на Свами Дев Мурти. Завързвам имейл кореспонденция с Бхавин Десай, който е много любезен и ми дава подробности за Свамиджи. Планирам да замина най-после за Индия и да го намеря, макар че това не е много лесно, тъй като той пътува постоянно до различни ашрами. Един приятел, докато беше в Индия, го потърси на адреса в Делхи, но него в момента го нямаше там. Така докато планирам някаква стратегия, един ден Бхавин Десай ми изпраща радостната новина, че Свами Дев Мурти заминава за Хърватия и ще води курсове в Загреб и на някои острови в Далмация. Плановете ми се опростяват и стават много по-реални.
Споделям новината с някои приятели в йога и много от тях се запалват да отидем на курсовете. Но в последния момент все нещо им се случва и се отказват. Най-присърце взима работата Светослав Дойчинов, млад бизнесмен, собственик на PR фирма, който отдавна показва интерес към йога системата на Дев Мурти. Речено сторено. След няколко дни в края на юни 2008-ма летим с джипа на Светльо по магистралите на Сърбия и Хърватия към заветния остров Иж, където е обявен най-дългият и интересен курс на Свами Дев Мурти. Сякаш съм в някаква еуфория, не мога да повярвам, че всичко се случва наистина.
Пътуването е повече от приятно. Времето слънчево, магистралите, особено в Хърватия, в изряден вид и ред. Нито веднъж не се появява зад нас огромен джип с тъмни стъкла да ни святка или свири. Покрай пътя всичко е чисто и приветливо. Така за един ден през Белград и Загреб стигаме до морския град Задар, точно срещу остров Иж. За наше разочарование последният кораб за острова е заминал и трябва да пренощуваме в Задар. Макар да сме изпълнени с нетърпение за предстоящата среща, после не съжаляваме – успяваме да видим този древен и пленителен град на далматинското крайбрежие. Особено ни впечатляват неговите стари части със забележителна архитектура. Но и целият град е чист и приветлив, създава приятно усещане за отпускане и безгрижие. Намираме добър хотел, оставяме на паркинга колата и рано сутринта след малка закуска вече сме на пристанището. Горната палуба на корабчето е като наблюдателница и ние замираме пред прекрасните острови, които един по един се нижат по пътя към Вели Иж (Големия Иж).
Тези малки острови пленяват със зеленината и китните селища покрай брега. Малки бели къщи, малки хотели, много палми и какви ли не екзотични дървета, храсти и цветя. Така ни посреща и Вели Иж. Сякаш потъваш в Рая. Въздухът е чист, морски, не можеш да се надишаш, а водата изумрудено зелена, прозрачна, всяко камъче на дъното се вижда. Атмосферата цял ден е изпълнена с жуженето на цикадите, толкова силно, че отначало стряска. Но после свикваш с този звуков фон и той те отпуска и омайва. Малки тесни улички, повечето само пешеходни. Кокетни спретнати слънчеви къщи, малки, приятни и тихи заведения и магазинчета. Стройна каменна католическа църква, камбаната на която допълва природните мелодии. И пристанище с безброй бели яхти и лодки.
Макар на вид да е малък, семпъл и редови, без много лукс, хотел „Кориняк“, в който се провежда йога курсът, не е обикновен хотел. Тук се сервира само вегетарианска храна, дори без риба и яйца. В него винаги вървят няколко курса – по йога, дао, цигун, бойни изкуства и какви ли не още езотерични дисциплини. Има подходящи салони и хората, събрани около своя учител, не си пречат. На откритата тераса-ресторант се запознават, общуват, организират чудесни вечери с песни и представления. Хотелът е до морския бряг, потънал сред ниски екзотични дървета, между които се подават върховете на палатки и вигвами на участници в курсовете, които предпочитат да спят навън.
Във фоайето ни посреща Ядранко Миклич, 51-годишен хърватин, който организира курсовете на Дев Мурти на острова. Тук е със семейството си – три деца и симпатична съпруга. Ядранко отдавна практикува различни видове йога. Занимавал се е с Крия йога и е ученик по трансцендентална медитация на световно известния Махариши Махеш Йоги. Сега превежда на лекциите на Свами и води практическите упражнения по неговата система. Настанява ни в две чисти и приветливи стаи с изглед към морето.
Още преди 11 часа вече съм в залата, очаквайки с притаен дъх да видя най-после след почти 40 години Свами Дев Мурти. Малко след уречения час той се появява на площадката, от която няколко стъпала водят в салона.
Гледам в захлас този човек, който хем ми е толкова познат, хем сякаш е нов и неизвестен. Стои, като че ли извън времето, подпрян леко на лакирана дървена тояжка с топка отгоре. Някогашната лъвска осанка се е превърнала в патриаршеска, а уверената тигрова походка – в достолепна, но в същото време кротка и смирена стъпка. Погледът му е някак отнесен, сякаш гледа от друг, по-мирен и добър свят. Казват, че вече е над 108 години. Гледам Свами и не мога да повярвам, че всичко това се случва, че не е някакъв сън. Животът е толкова невероятен.
Дев Мурти събува сандалите си, внимателно слиза по стълбата и тръгва към нас. Между многото хора се заглежда в мен, сякаш вижда нещо познато и ме пита: „Кой си ти?“. Отговарям: „От България съм“. „О знам те, знам…“, отвръща замислено…
Това са първите думи, които разменяме след четири десетилетия. После някак от само себе си се покланям доземи на Учителя и докосвам нозете му. Той ме заковава с дълбок разбиращ поглед и минава към масата, от която след малко започва лекцията си с думите: „Мили сестри и братя, мое мило йога семейство, вие сте истинското ми семейство!“
През цялото време ученик от Индия придружава Свами. Мустакатият и усмихнат Читранджан Кумар демонстрира упражненията, за които Свами говори, и заедно с Ядранко Миклич води практическите занятия. Така започват дните на остров Иж. Всеки ден от 11 до 12 ч. Свами говори на хората от курса. След това има един час практически занятия, водени от Ядранко. Останалото време е свободно и ние се отдаваме на красотата на това място, на тишината, на светлината. Разхождаме се, плуваме, четем, медитираме…
Обикновено Свами седи на стола си на балкона на стаята, която е на първия етаж. Сякаш потънал в медитация и в безвремието на това място. Много хора отиват да беседват с него, търсят съвети за проблемите си, за здравето си, за практиките, които учат тук. Вреждам се понякога и дълго беседваме. Интересува се за живота ми, как практикувам йога, с какво се занимавам. Пита и за стари познати и ученици от България. След толкова години и на толкова години помни много от старите познайници. Дава ми и конкретни напътствия и съвети за практиката и живота. Най-важното от неговите думи в лекциите и разговорите е събрано в интервюто, което уговаряхме през цялото време и което той ми дава в последния ден от дните ни на остров Иж, на 4 юли 2008 г. следобед на неговия балкон. Предавам интервюто почти буквално по записа, който направих. Части от него излязоха във вестник „Стандарт“ през август 2008-ма и в октомврийската книжка на списание „Усури“.
Питам най-напред Учителя как сам би определил себе си, кой според него е Свами Дев Мурти.
Майка ми ми даде името Дев, а моят Учител ми даде името Мурти и така станах Дев Мурти. Аз съм много обикновен човек. Водя семеен живот и имам една дъщеря и двама сина. Вегетарианец съм и живея нормално, според законите на природата, както живеят всички живи същества в нея. Един обикновен, семпъл живот, без усложнения. Както живеят и животните. Вижте колко прекрасни са те – не се тревожат, не носят очила – виждали ли сте сърна или слон с очила? Ако човек живее природосъобразно, ще захвърли очилата.
Каква е мисията ви в живота?
Мисията ми също е много проста – моят Учител ми заръча да увеличавам вегетарианците, живеещите семейно, живеещите природосъобразно, живеещите здравословно и щастливо. Всеки лесно може да следва тези заръки. Така помагам на света. А светът е прекрасен, особено когато около теб всичко е прекрасно. И ти, когато водиш семеен живот, когато си вегетарианец и винаги готов да служиш на другите, също ще се чувстваш прекрасно. Това е най-добрият живот за човека.
Какви са най-важните ви изводи от толкова дълго практикуване на йога?
Има много различни видове йога – Раджа йога, Хата йога, Мантра йога, Джнана йога, Бхакти йога, Лая йога… Толкова много видове йога, че човек не може лесно да ги научи. След дълго практикуване на йога открих, че природата е нещо много семпло, просто. На земята, във въздуха и във водата живеят вегетариански и месоядни животни. Те живеят естествено, в равновесие. Вегетарианските животни се наслаждават на прекрасната зелена храна, а месоядните почистват земята от разболелите се, слаби и умрели животни. Всички животни спят спокойно на корема си.
Вегетарианските животни са спокойни, с дълга храносмилателна система, с чисти очи, приятна миризма и кротък нрав. Сред тях са и най-силните животни, като слона и коня. Не случайно силата на моторите се мери с конски сили, а не с кучешки или вълчи. Месоядните животни са неспокойни, с неприятна миризма и зъл нрав. Имат къса храносмилателна система, за да се отстраняват бързо токсините от месото. И понеже човек става това, което яде, то вегетарианците са по-спокойни, по-кротки, по-силни, по-търпеливи, по-здрави, по-добре изпълняват задълженията си. А човешката храносмилателна система и зъбна конфигурация е като при вегетарианските животни, което показва, че неговата естествена храна е вегетарианската. Затова най-добре е човек да се стреми да бъде вегетарианец. Да помага на себеподобните си и на животните, които са негови братя на планетата Земя.
Животните, особено вегетарианските, са доволни, след като хапнат малко. Човек никога не е задоволен. Все повече и повече желания се надигат у него. А желанията не са нещо хубаво и влачат човек след себе си към какво ли не. Затова нека да се стремим към най-доброто и да разберем как да помогнем на себе си, на близките си, на животните, на своето семейство, на своя Учител.
Кое е основното, на което учите хората?
Най-важното за един човек е семейният живот, вегетарианството и да помага на себе си, на своя род – на майка си, баща си, дядо си, прадядо си, на лелите си, чичовците си и т.н., на хората, на животните. Да се учи от своя Учител. А не да става крадец, убиец, пияница, пушач… Ето през Първата световна война бяха убити 25 милиона души. И след нея останалите казваха – съжаляваме, съжаляваме, съжаляваме… И след това разработиха нови оръжия, атомната бомба. През Втората световна война бяха убити 50 милиона души. И след нея отново хората казваха много съжаляваме, много съжаляваме, много съжаляваме. И пак започнаха да разработват нови оръжия – водородни, неутронни бомби и какви ли още не. Сега за въоръжаване отиват колосални средства, за да се усъвършенстват способите за убиване. Но след третата световна война няма да остане никой, за да каже много, много съжаляваме…
Сега всеки ден някъде се води война, убиват се хора. А всичко това е започнало с убиването на животните, със слагането на месо на трапезите, с яденето на мъртви животински тела.
Затова трябва да се стараем да променим нещата. Човешкият гръбначен стълб е изправен, така както са изправени дърветата, храстите, цветята, тревата…Това е и естествената, зелена, природна храна – зеленчуци, плодове, семена, ядки… Ние трябва да помагаме на животните, а не да ги убиваме и ядем. Ние сме хора и трябва да помагаме на нашите деца, на нашите родители, на всички.
Кое е най-важното за човек, за да бъде здрав?
Първото нещо за здравословния живот е семейният живот, този пълноценен, прекрасен, хубав и осмислен живот. След това идва вегетарианството, а не по-малко важно е да помагаш на другите. Много добре е да се правят прости и ефективни упражнения, като Крокодилските упражнения, на които уча хората. Животните естествено ги правят – обръщат се на гръб и въртят краката на една страна, а главата на друга – крокодили, коне, котки, кучета. Важно е също да спим по корем, като животните. Тогава топлината, която се излъчва от слънчевия сплит и другите центрове под него, затопля тялото, езикът отива напред и дишането е свободно и човек спи спокойно. Много от малките деца естествено обичат да спят по корем. Но ние ги отучваме поради неправилното си разбиране.
Много важно за здравето е храненето. Както стана дума, то трябва бъде с вегетарианска храна. Но освен какво ядем, трябва да знаем и как да ядем. Трябва да се храним с благодарност, в спокойна обстановка, съсредоточени върху акта на храненето, без да гледаме в същото време телевизия, да преглеждаме вестници, да слушаме музика, а да се съсредоточим върху храната, да я дъвчем дълго. Човек има 32 зъба и значи трябва поне 32 пъти да дъвче всяка хапка. Много добро правило е храната да се пие, а водата и питиетата да се дъвчат. Това значи храната да стане на течна каша, която да може да се пие, а течностите да не се гълтат набързо, а да се задържат и прецеждат бавно през устата. Стомахът трябва да се напълни една трета с храна, една трета с течност и една трета да остане празна, за да се чувства човек добре и да е здрав. И да се справи с чувството за глад, а не да мисли непрекъснато как да го задоволи. Полезно е от време на време да гладува по някой ден. За да е добре, човек трябва да прави обратното на това, което иска езикът му. Да прави обратното на това, което искат очите му. Да прави обратното на това, от което са привлечени сетивата му. Тогава ще е силен и здрав. Не да слуша пошла музика по ресторанти и кръчми, а да излезе и да чуе природния оркестър, този, който звучи сега тук, на този прекрасен остров – птичето пеене, жуженето на насекомите, плисъка на вълните…
Кое е доброто и кое лошото на днешната модерна цивилизация?
Сега живеем в трудно време. Много хора страдат от неправилния си начин на живот. От една страна, има свръх потребление, преяждане, пиене, пушене, наднормено тегло, а човек има една уста и един стомах. Хората днес се тъпчат и се наливат с храни и питиета, пълни с консерванти и боклуци, като кока-кола, фанта, бира, вино, алкохол, кафе и т.н. Други пък страдат от недоимък и липса на храна и дом. Неестественият, противоприроден начин на живот прави хората днес болни, страдащи, недоволни и сякаш са събрали всички възможни болести. Вършат се просто неща, лишени от здрав разум. Всички тичат, надпреварват се, конкурират се, вместо да си помагат. Говорят по телефони, хвърчат в автомобилите насам-натам, летят със самолети с нужда и без нужда…
Машините сами по себе си не са нещо лошо, например компютрите са чудесно нещо, но въпросът е как и за какво ги използваме. Хората са толкова оглупели, станали са толкова лоши, виждат само отрицателното, сякаш носят постоянно черни очила и виждат всичко в черно. Отиват в лоши посоки, движат се в лоши компании, лошо се хранят, пият, пушат, лошо говорят. Затова трябва да помогнем на хората да започнат да водят човешки живот. А човешкият живот е висш живот, с поглед нагоре, изправен, както е изправен нашият гръбначен стълб. Човек трябва да се стреми да помогне на целия свят. За да се оправят, хората трябва да се обърнат към природата, да ядат естествена храна, да изучават билките, минералите, природните продукти. Да се учат от висшите Учители в Хималаите.
Най-важното нещо е моралът. Да се живее семеен живот, човек да има деца, да има една жена и един мъж. Една майка го е родила, една съпруга трябва да има. Да помага, а не да вреди на другите. Да води осмислен и чист човешки живот. Тогава ще постигне мир и задоволство. Но всичко това започва от морала. Има една древна ведическа максима: „Маатру дево бхава, питру дево бхава, ачария дево бхава, атитхи дево бхава“, което значи: „Почитай майка си като Бога, почитай баща си като Бога, почитай Учителя си като Бога и почитай гостите (и всички хора) като Бога.
Често споменавате жените, какво мислите за тях?
Жените са истинските водачи и лидерите на целия свят. Те са най-висшата сила. Те са Божии майки. Всички жени имат тази сила. Боговете нямат сила, но жените имат сила. Никога не наранявайте, не обиждайте, не насилвайте, не злоупотребявайте с жена. Уважавайте жените. Най-напред своята майка. Тя ви носи девет месеца, ражда ви, кърми ви, почиства ви от мръсотиите, приспива ви и не се уморява. Огромна е силата на майката. Затова почитайте майката. Втората майка е вашата сестра. Тя помага на майката в грижите за вас, разбира ви, помага ви. Когато майката готви или излезе по пазар, за вас се грижи сестра ви, храни ви, повива ви. Третата ви майка е вашата дъщеря, която винаги и истински ви обича. Синът ви не ви обича така. Една майка се грижи за вас, една сестра ви помага и една дъщеря ви обича. А четвъртата майка е вашата съпруга. Съпругата е най-висшата майка. Тя се грижи за вас и отглежда децата ви. (При мен единият син е в Берлин, другият в Индия, а дъщеря ми е в Непал).
Съветвам обаче жените никога да не режат косите си. В тях има много сила. Трябва да ги носят дълги, сресани. Когато ги отрежат, с тях губят силата си за успех, просперитет, спокойствие и морал.
Веднъж, когато бях много далеч от Индия и бях потънал в среднощна медитация, изведнъж пред мен се появи майка ми в своето светлинно тяло. Моето светлинно тяло излезе от физическото, наведох се и докоснах краката на майка си в знак на почит. Но когато погледнах към нея, тя изчезна. Аз още веднъж се потопих в медитация и отново майка ми дойде при мен. Отново отидох при нея и докоснах нозете й. Тя пак изчезна. Тогава разбрах посланието, станах, отидох при жена си и й казах – майка ми е починала. Беше два и половина часа през нощта. Позвъних по телефона на брат си в Индия и му казах – майка ни е починала. Той ме попита само – как разбра, това току-що се случи. Тя живееше по традиция при него. Такава е връзката с майката.
Казват, че вашият Учител е живял 150 години и че вие сте над 100, вярно ли е това?
Не е важно колко години живее човек, а каква работа върши на този свят. Важно е също например, че през целия си живот никога не съм боледувал.
Кажете нещо повече за вашия Учител?
Моят баща имаше йога ашрам. Учителят дойде в него, когато бях тригодишен и каза, че трябва да отида с него. Баща ми нямаше право да откаже. Учителят ми ме обучава с години. Върна ме на родителите, когато трябваше да ходя на училище. После пак ме взе с него. Питаш ме за моя Учител, но човек не може да опише Учителя. Трябва обаче да знае как да се отнася с Учителя си. Човек не трябва да пресича Учителя, не трябва да отива срещу него. Ако го направи, Учителят ще го изостави. Трябва да разбираш Учителя, да му помагаш. Защото кой премахва завесата на невежеството – Учителят. Ти самият нямаш сила за това. Но да си Учител (Гуру) е много, много трудно.
Веднъж моят Учител ми каза, че трябва да се оженя и че жена ми ще помага на майка ми и баща ми. И аз се ожених. Но след това шест месеца не бях виждал жена си. Един ден вървях по улицата и насреща ми вървеше жена ми. Тя дойде към мен и изрази почитта си. Аз я запитах – коя си ти? Тя каза – много добре, ти се ожени за мен, а питаш коя съм аз, ти всъщност ожени ли се за мен или не? Шест месеца не бях виждал лицето на жена си. Аз никога не съм целувал жена си, никога не съм целувал децата си. С целувките само се разнасят болести и инфекции. Животът трябва да се живее просто, с почит. С добра жена, с добри деца, с добър Учител, с добра компания. Умът е непостоянен и отива в най-различни посоки. Чрез медитация ти го връщаш обратно навътре. Така постигаш самоконтрол в себе си.
Това беше повод да питам Свами Дев Мурти как се прави медитация. Той само леко се усмихна и каза:
Ти не можеш да правиш медитация. Не ставай луд за медитация (Don’t be mad for meditation). Най-важен е моралът. Достатъчно е да живееш морален живот, семеен живот, да изпълняваш задълженията си, да практикуваш йога, да изпълняваш наставленията на Учителя, да казваш мантрите си. Тогава медитацията може автоматично да се случи. Но ти не можеш да правиш медитация. Това не става чрез ума. Трябва просто да си себе си. Да казваш мантрата, дадена от Учителя. Да имаш висш живот и висше мислене, което отговаря на изправеното положение на гръбнака. Тогава у теб ще се отворят скритите духовни сили, третото око, ще се събуди Кундалини, чакрите, заспалите сили на нервната система и мозъка. Ще срещнеш своя Учител, който ще ти помогне, ще ти даде практики и мантри. Но всичко това започва с морала, с естествения природен живот.
Имате ли постоянен ашрам в Индия?
В Индия имам много йога училища и йога университети на различни места. Аз създавам някой ашрам и после го напускам, оставям го на моите ученици. Така съм изградил много ашрами. Имам и постоянни ашрами в Ротак и Делхи. Там пребивавам повече.
Какви впечатления са останали от пребиваването ви в България, бихте ли дошли пак при нас?
За мен е все едно къде съм. Ако имаш много привързаност, ще страдаш. Ако нямаш привързаност, няма да страдаш. Където трябва да отидеш, отиваш. Ако ме поканят в България, веднага ще си взема билет и ще долетя със самолета. В България живеят добри и честни хора. Готови сме да им помогнем с нашите знания. Където ме поканят, отивам. Имам задължение да помагам на хората, като ги уча как да живеят щастливо. Човек трябва да изпълнява задълженията си. Аз следвам кармата си автоматично. Когато се съпротивляваш, тогава страдаш. Ето поканиха ме тук и аз съм тук. Което естествено идва, това е моята карма.
Кармата трябва просто да се приема. Да се следва това, което те води в живота, а не да се насилват нещата. Има даже санскритска поговорка: „Приемай това, което идва с твоята карма, не го отхвърляй”. Не мисли дали ще дойде това или онова. Не се вкопчвай в нещата и тогава ще си свободен. Бъди възвишен и свободен от всичко!
Благодаря на Учителя, покланям му се и казвам приетия от йогите поздрав: „Хари ОМ!“
А той широко се усмихва и ми отговаря на английски с шеговита игра на думи: „Hurry home!”(Бързай за вкъщи!)
Сбогуваме се в най-ранна утрин, при изгрева на слънцето, когато неуморният Гуру ми дава ново посвещение и лична мантра. Качвам се на корабчето вдъхновен и окрилен и дълго със Светльо се любуваме на приказната красота на далматинското крайбрежие.
Из „Хималайският учител Свами Дев Мурти“ от Наско Атанасов
