Коренът на думата „карма“ е от санскрит – кр, означава върша, правя. В индийската философия думата има три значения:
- Действие.
- Взаимодействие между действието, реакцията, причинната връзка и резултата.
- Резултат от миналите действия.
Всички религии проповядват в една или друга форма, че човек ще страда от последствията на своите действия: „Каквото посееш, това ще пожънеш“. Християните, евреите и мюсюлманите вярват в живот след смъртта във формата на рай и ад, и действията на човек в този живот решават на кое от двете места ще отиде. Вярата им, че има само един живот ги затруднява да приемат, че съществуват в света толкова различни хора: богати и бедни; красиви и грозни; щастливи и нещастни; добри и лоши; интелигентни и глупави; интровертни и екстровертни; здрави и болни и т.н. Щом Бог е толкова мъдър, защо допуска такова неравенство? Психоаналитиците ни казват, че сегашното е резултат от минали мисли и действия, но приписват всичко на ранния етап от живота ни или казват, че всеки е роден с определени сили и тенденции. Не ни дават обаче никаква причина за това. Човек често чува за починали рано деца. Ако има основна цел на живота, тогава защо се случва такава несправедливост? Хиндуизмът и неговите клонове казват, че страданията са резултат от лоши действия, а щастието е награда за добри, но те не отнасят всичко това само към един живот.
Човек, който живее сам на пуст остров, без контакт с друг живот, може да не вижда, че това, което е родено и живее, един ден трябва да умре, че това, което е създадено – трябва евентуално да загине. Физиците ни казват, че всичко е в състояние на движение, въпреки че не е открито какво стои в основата на всичко и това наистина не е твърдата материя. Атомите на един обект могат да са част от друг и т.н. живакът може да се превърне в злато, или въглерода (въглищата) в диамант при известни условия. Същото е с човека – прахът става прах, пепелта – пепел. Цикълът на живот и смърт е постоянен.
Човек винаги търси и вярва, че има смисъл зад непрекъснатия процес, и щом тялото е смъртно, нещо трябва да бъде безсмъртно, което действа чрез тялото. Хиндуизмът нарича това манас, или ум и той е обектът на карма. Душата или атман стои настрана от това, винаги в мир.
Невъзможно е за обикновения човек да знае причините за сегашното му положение. Само висшите Учители на йога имат тази сила и те вършат своите действия в съответствие с нея. Те са достигнали целта на живота, единството на индивидуалното съзнание с космическото съзнание и живеят не егоистично, стараейки се да помагат на хората да намерят пътя си. Само един просветлен може да учи другите и да направи всичко, което може, за да стане ученикът годен за състояние на съвършенство. Разбира се, последното усилие трябва да е на самия ученик.
Има една история за човек, който бил много богат и синът му дошъл при него и му поискал богатството. Бащата отговорил, че той може да има всичко един ден, но дотогава трябва да е търпелив и да научи нещо за живота. Духовното богатство е много по-трудно да се придобие, но накрая и то може да бъде спечелено. Но е необходима подготовка. Не може да наливаме вода в пукната кана, първо трябва да направим каната способна да поема и задържа водата. Подобно на това, Учителят подготвя ученика малко по малко, докато стане способен, също както се перат дрехите, като бавно се премахва замърсяването и те стават чисти.
Освен ученето на морално съвършенство, философия и т.н., Учителят ще помогне на ученика да разбере закона на карма. Той трябва да разбере себе си, своето тяло, обстоятелствата, миналото и т.н. И преди всичко, че сегашното е резултат на миналото. Той го учи как да намали кармата, като се движи в добра компания, като чете светите писания и следва пътя на йога.
В това отношения някои видове йога са много важни:
- Бхакти – обожание на избраната от вас форма на Бога, като напълно се предавате на божествената воля.
- Карма – безкористни действия. Гита ни казва „да се отказваме от плодовете на делата си”. Да ги вършим без мисъл за награда и да нямаме желания, което ще доведе до непривързаност към действията и обектите.
- Джнана – придобиване на правилно знание за Бога, чрез четене на свещените писания и изучаване на философия.
- Раджа – това са 8-те степени на йога, описани в друга глава.
За да действа в съответствие със закона на карма, човек трябва да познава и тези три подразделения:
- Това, което лежи натрупано, е миналото.
- Това, което правим този живот, създава бъдещето.
- Плодовете, които берем сега е настоящето. То може да бъде контролирано с усилия и преданост. От всичките 84 милиона вида живот, само човешките същества имат шанс да получат просветление. Затова не бива да изпускаме тази възможност. Само настоящето се брои и всяка секунда е жизненоважна. Върши всички свои действия с всичката си сила и не мисли какво следва.
Някои видове карма никога не носят плодове. Както семената могат да попаднат на добра или лоша почва, но само на подходящата от тях ще израсте дърво. Така е и с различните мисли преди да намерят корен.
Неблагоприятната кармата може да се намали чрез добра компания, правилни мисли и т.н. Така животът става по-лесен. Миналото не може да се промени, но може да бъде намалена силата на неговите последствия. Индия е пълна с притчи и една от тях много добре илюстрира казаното.
Имало някога двама братя – Големият и Малкият. Те почитали родителите си, които, като починали, им оставили къщата си. Тогава братята трябвало да си намерят и работа. Малкият излязъл и се хванал на работа в ресторант, но се завъртял в лоша компания и скоро придобил нейните привички за пиене, пушене, сквернословие и това го довело до крадене и насилие. Купил си хубави дрехи, обувки и разни други неща, които искал. Големият вършел почтена работа и често отивал в гората, където срещнал йога Учител, който му показал необходимите практики, дисциплината и философията на йога. Така този брат водел добър живот и безкористно помагал на другите.
Един ден братята отново се срещнали и Големият, който често бил гладен, измръзнал и се нуждаел от дрехи, видял своя брат добре облечен, добре нахранен и доволен. Малкият му предложил да се присъедини към него и да стане богат. Големият го попитал каква е работата, която му е позволила да си купи хубави дрехи и т.н., и му било казано, че въобще не трябва да работи, че много по-лесно било да краде от другите. Това не се харесало на Големия и той казал, че не иска да върши такива неща. Малко след това всеки поел по своя път.
Няколко години по-късно, те се срещнали отново в бащината къща и Малкият още веднъж предложил на Големия да се присъедини към него, но отговорът бил същият. Следващата сутрин, когато се разхождали по полето, Малкият забелязал нещо да стърчи от земята. Той бързо го разкопал и намерил малка кутийка пълна със злато, скъпоценни камъни, изумруди и други ценности. В това време Големият вървял по пътя си и случайно стъпил на ръждясал пирон. Той подскочил и закрещял от болка. Малкият не му обърнал внимание, докато не прибрал цялото съкровище, а след това отишъл да въди каква е работата и показал на Големия какво е намерил. Раната на Големия била превързана, но била толкова болезнена, че той не можел да върви няколко дни. Той си седял вкъщи и размишлявал върху своето нещастие и за късмета на брат си и бил много разстроен.
Когато кракът му бил вече по-добре, той отишъл в гората да види своя йога Учител. Учителят, който знаел всичко, което се случило, посъветвал Големия да не се безпокои и му обяснил, че всичко се е случило, в съответствие със закона за карма. Големият не знаел нищо за миналите животи и не можел да разбере, защо това се случило на него и това го разстроило. Ако знаел миналото е нямало да се безпокои. Учителят сложил ръката си върху главата му и за миг Големият изпаднал в Самадхи и видял миналия си живот – ролите на двамата братя били разменени и Големият вършел всички неща, които сега правел Малкият и дори извършил убийство. Сега добрата компания, помощта на другите му позволили да върши честна работа, лошата му карма намаляла и вместо да бъде убит, той само набол крака си на ръждясал пирон. Малкият, в миналото бил добър, богат и уважаван, но поради компанията, в която сега се завъртял, извършил много лоши неща. Кармата му се променила и затова намерил само едно малко съкровище. Когато Големият излязъл от Самадхи, той ясно разбрал всичко и бил доволен от живота си.
Поуката от тази притча е, че не е толкова важно да видиш миналите или бъдещите си животи, да вярваш в прераждането и т.н. – това трябва да е само проверка за твоите действия и да те накара два пъти да мислиш преди да направиш нещо лошо. Затова човек винаги трябва да се старае да бъде в добра компания, да върши добри дела и почтена работа, толкова добре, колкото може. Проверката е необходима, защото чрез нея се контролира ума (манас) и се намалява кармата за следващия живот.
Последната ни мисъл преди да умрем е една от най-важните, защото тя е кулминация на целия ни живот. Ако мислим за своята привързаност към семейството, за богатството, приятелите, позицията ни и т.н. това силно ще определи нашия следващ живот. Също така, ако мислим силно за нещо, ще станем това нещо, например домашното ни куче. Кармата се решава с действието ни сега. Очевидно нашата последна мисъл и действие ще да са много важни, защото нищо повече не ги следва.
Основният аргумент срещу карма е поради неразбирането как тя работи. Като казва, че сегашното е резултата от миналото, човек лесно може да стане фаталист. Но нали всяка секунда човек е свободен да действа както пожелае. Той никога не може да избегне последствията от своето минало, но отделно от това ограничение, той е очевидно свободен. Ако той не беше свободен той нямаше да може да следва примера на духовните гиганти на човечеството.
Друг аргумент е фактът, че ние не си спомняме миналите животи. А защо трябва да ги помним? Ние живеем в настоящето и липсата ни на духовност и безкрайните ни желания ни блокират. Йога Учителите не са блокирани и имат пълното знание за тяхното минало и бъдеще.
В тези дни на толкова много обърканост е изключително важно да разберем нашата карма, да зачитаме нейните закони и да изградим добро бъдеще, като посвещаваме нашите действия, част от нашите мисли и част от нашите доходи в помощ на другите. Необходимо е да отхвърлим нашия егоизъм и да служим на истинските нужди на човечеството. В същото време, да водим нормален живот и да следваме споменатите Седем ключа, да медитираме, да се учим от природата, от другите религии, от другите хора и винаги да се стремим да бъдем в добра компания. Да бъдем модел, който другите да следват, без да имаме някакви мисли за награда или его.
След просветлението действията се извършват, без да се прави разлика между действащия, вида на действието и самото действие. Когато мисълта за егото вече не съществува, не се създава и карма.
Из „Хималайският учител Свами Дев Мурти“ от Наско Атанасов
