Най-оскъдни са данните за годините на Свами Дев Мурти от връщането му в Индия до посещението му в Хърватия през 2008 г. След заминаването си от България Свами Дев Мурти остава броени часове в Германия. Трябва веднага да замине за родината си, за да придружи шестима германски туристи, които нямат водач. Може би това е било само претекст, а не истинската причина, тъй като още на тръгване от България споменава за някакви проблеми в Индия, за които трябва да съветва Индира Ганди. Това било готвеното тогава посегателство срещу бездомните крави. А както знаем, кравата е свещеното за всеки индиец животно. Вече на много места дори било започнало клане на непотребните мъжки крави, месото на които се търсело много в мюсюлманските държави. Едва ли е останала и една отговорна държавна персона, необезпокоена от Свами по този въпрос. Той подканял и хората на протести, за да защитят традициите на Индия. Там все още се пази свещеният закон за ненараняването. Според Свами Дев Мурти цялата философия на йога може да се събере в два принципа – Сатя и Ахимса. Сатя, това е истината – да намериш истината, да живееш с истината, да говориш само истината. Ахимса е ненараняването, някои казват ненасилието, но точното значение е да не се наранява никой – нито с мисли, нито с думи, нито с дела. Това повелява да не се убиват животните. От него идва и вековната традиция на вегетарианско хранене – в Индия има повече вегетарианци, отколкото е населението на Европа. Самият Свами Дев Мурти винаги е бил пример на почит към всички живи и дори неживи форми. Английските му ученици Джон и Джак разказват как при една разходка в гората в Германия са чакали половин час Свами да махне всички охлюви по пътя, обяснявайки предназначението им да почистват повърхността на земята в полза на хората.
За съжаление след завръщането на Свами в Индия учениците и семейството му не успяват да задържат йога центъра Шлос Аубах и той е продаден от кредиторите. Синът му Бал Мурти след време се премества в Берлин и става йога учител. Впоследствие се оженва за индийка и му се раждат три деца. В същото време в Англия Джон и Джак успяват да развият добре йога центъра в Ленхам, той работи целогодишно, в него се провеждат курсове и семинари и много хора учат там безценната системата на Свами и подобряват своя живот и своето здраве. След смъртта на Джон и Джак в последните 15 години на миналия век обаче йога центърът в Ленхам запада и според по-нова информация вече е обявен за продан.
Изглежда след смъртта на майката на Свами ашрамът в Ротак, недалеч от Делхи, е бил завзет от различни псевдоученици, търсещи само подслон и храна. Баща му, вече възрастен, бил неспособен да се справи с положението. След връщането на Свами Дев Мурти в Индия той отново изправя на крака ашрама в Ротак и по-късно открива и друг ашрам в старата част на Делхи, близо до пазара Сита Рам. Тези два ашрама стават центрове на неговата работа в Индия до края на живота му. А тя е почти денонощна и е посветена изцяло на хората. От ранна утрин Свамиджи приема посетители, после изнася лекции в университети, йога школи, училища, обществени и бизнес организации и т.н. В ашрамите си води курсове и семинари по своята уникална система. Вратите му винаги са отворени за болни и хора, които имат нужда от неговата помощ и съвет. Притежава тайната на безценни аюрведични композиции, които помагат при нелечими хронични болести, включително и онкологични. Неговият ден, свидетелстват учениците му, започва в ранни зори и приключва в късна доба, често в малките часове на нощта. Спи по два-три часа и отново е на крака, за да отдаде и следващия ден в помощ на ближния. Той е неуморен и хората, които го придружават, трудно издържат на невероятното му темпо на работа в служба на другите.
За усъвършенстване на йога практиките при него за съвет и напътствия непрекъснато идват много ученици и по-напреднали йоги. Между тях често се срещат и доста известни по-късно имена. Така например един ден в Ротак пристига известният сега Шри Шри Рави Шанкар с цялата почит и внимание към стария йога. Поднася му, както е обичаят, когато се ходи при голям Учител, кошница с плодове и смирено докосва нозете му. Дошъл е при Свами да усъвършенства практиката на Нети крия, в която Дев Мурти е всепризнат специалист.
Шест години след като Свамиджи напуска Европа през 1977 г., Джон и Джак отиват да видят Учителя си. Те са шокирани от снежнобелите му коси и брада, но скоро всекидневието му им припомня неговата безрезервна отдаденост към нуждите на хората, на които е посветил живота си. Двамата свидетелстват как често, дори на улицата, го спират, за да търсят съвет и помощ. А Свами не отминава никого, откликва на всеки зов за помощ.
Те си купуват туристически билети за обиколка с влак на Индия, предназначени специално за чужденци и недостъпни за индийците. В деня на заминаването на гарата изненадващо се появява Свамиджи и те решават, че идва да ги изпрати. Още по-озадачени остават, когато той се качва с тях във влака. Както винаги няма обяснение как се е сдобил с билет. Твърде скоро обаче радостта им, че ще пътуват насаме с Учителя, се стопява. На всеки, надникнал в купето им, Свамиджи веднага започва да показва схеми, снимки и литература, верен на мисията си да хвърля семената, надявайки се, че понякога те попадат на плодородна почва.
Посещават първо училището по санскрит в Джаму, Кашмир, в което някога Свами е учил. Без да се отдава на сантиментални спомени, той бързо организира лекция и демонстрации на упражненията си за студентите и преподавателите. Същото се повтаря и при следващата спирка за разглеждане на палата на махараджата, вече музей. Свами бил учител на бащата на настоящия министър-председател на щата и лесно установил контакт със сина. Веднага е организирана лекция за ВИП персони в театъра на палата. Над 100 души слушат в захлас два часа Свами Дев Мурти, верен на своя принцип, че животът е твърде ценен и трябва да се използва всяка секунда за добри дела.
Приключенията продължават в Хималаите, където решават да посетят поклоннически храм високо в планината. По-възрастният Джон, тогава на 65 години, обаче е твърде уморен и повече не може да върви. Тогава Свамиджи го взима на ръце и го носи нагоре. Години по-рано той бил направил същото за своя Учител Ятиджи Махарадж.
Оттам се отправят към Непал, където имало огромно йога събиране. Но те трябвало да се заемат с Джак, който получава тежко отравяне на кръвта в левия крак след ухапване от насекомо. Ако не били аюрведичните способности на Свами, алтернативата била ампутация. Когато инцидентът с Джак приключва успешно, Свами Дев Мурти за втори път, отново след много години, представя своите силови демонстрации пред краля на Непал с благотворителна цел.
Оттам се отправят към Варанаси, за да видят Учителя на Свами, прочутия Вишванат Шри 1008 Ятиджи Махарадж, тогава на близо 150 години. За неговата мъдрост и чудотворни сили двамата били слушали много. Огромното им вълнение от срещата направо ги разтреперва, когато виждат крехката му фигура да слиза бързо, за да ги посрещне, вземайки по две стъпала наведнъж. От очите им бликват сълзи. Изненадан от тяхното поведение, Свами само отбелязва, че изглежда вече са много изтощени.
Джон си заминава от този свят през 1987 г. Джак и ученикът му Бхавин Десай донасят праха му от Англия, за да го хвърлят във водите на свещената река Ганг, след ведически ритуал, изпълнен от Учителя им. Същото се повтаря и след смъртта на Джак към края на миналия век.
Малко след завръщането на Джон и Джак от Индия злощастен инцидент отнема живота на съпругата на Свами – Сатя. Тогава Свамиджи е далеч от ашрама в Ротак, за да изнася йога лекции и курсове в други части на Индия. Сатя била сама със седемнайсетгодишната им дъщеря Ума в Ротак. След проливни дъждове всичко било навлажнено и тя непредпазливо включила вентилатор в мокър контакт. Момичето било в паника. Тялото на Сатя било веднага изпратено в болница, където побързали да го сложат в лед. Това попречило на завърналия се спешно Свами Дев Мурти да успее чрез своите сили и способности да я върне към живот, въпреки че незабавно извадил тялото от леда. Било вече твърде късно и ледът бил свършил своята работа.
След завръщането си в Индия Свами Дев Мурти пътува няколко пъти до Европа, предимно до йога центъра Ленхам във Великобритания. При гостуването си в Англия през 1984 г. той изнася знаменита лекция, в която много ясно формулира своите Седем златни ключа, прави поразяващо ясна диагноза за физическата и моралната деградация на съвременния свят и дава своите безценни съвети за излизане на всеки човек от това жалко положение. В тази лекция Свами Дев Мурти дава и една уникална мантра, подходяща за всички, която може да помогне за здравето, мира и духовното развитие на всеки
om achutaya namah
om anantayaya namah
om govindaya namah
ОМ Ачутая Намах
ОМ Анантая намах
ОМ Говиндая Намах
Сега светът е тръгнал много зле, казва Свамиджи в лекцията. Телевизиите, радиостанциите, киното, вестниците, списанията насаждат страх, говорят за катастрофи, войни, оръжия, бомби и всяват объркване у хората, навлизат в ума им и ги правят болни умствено, телесно и духовно. Хората днес са притиснати от желанията, секса, пушенето, пиенето, наркотиците. За да се излезе от този омагьосан кръг, Свами Дев Мурти съветва човек да се обърне към йога техниките, моралния живот, вегетарианството и да намери себе си, защото душата е най-големият доктор. Когато разберете себе си, ще разберете цялата Вселена, казва Свамиджи. Затова, добавя той, когато човек стане сутрин нека направи упражнения за гръбначния стълб, да медитира, да казва Хари Ом, да чете свещените книги, но според него още по-важно е да помага на другите, да дава дарения, да говори добро, да дарява радост на околните. (Тази забележителна лекция е поместена в отделна глава, заедно с други лекции.)
Когато през 1987 г. живеещият в Англия индиец Бхавин Десай идва със своя Учител Джак в Индия, за да донесат праха на Джон, Бхавин решава да остане при Свами Дев Мурти и да учи йога директно от големия Учител. Следва Свамиджи навсякъде, присъства на лекциите, уроците, семинарите, приемането на пациенти. Тогава той остава една година при своя Сат Гуру. Среща се с него още много пъти в Англия, Индия, България. Днес Бхавин си е поставил задачата да направи достояние на света наученото от Свамиджи през тази паметна за него година и от други срещи с Учителя.
Завинаги ще запомни един важен духовен урок, даден му тогава от Учителя: „Свами Дев Мурти казваше да не бъдем много нетърпеливи за самадхи и нирвана. Той ме насочваше в друга посока – помагай на другите хора, това е приоритетът. Това е повече от твоето собствено самадхи или нирвана. Той чувстваше една огромна любов към хората, към човечеството. Това бе духовна любов. Различните видове йога са мост, по който да достигнеш твоята собствена нирвана. Когато за първи път отидох при него, у мен много се беше активизирала сърдечната чакра и чувствах голяма топлина. Имаше и разни други явления. Той сложи нещо като спирачка пред тези процеси. Каза ми – не бързай много да постигнеш крайния резултат. Първо излез навън в света, създай семейство, помагай на другите хора. В началото това не ми харесваше, но сега разбирам, че това е бил правилният избор – да се грижиш за семейство, за ученици, за света. Накрая без съмнение резултатите идват. В точното време. Свамиджи самият е пример за това. Той беше достигнал най-върховното ниво много отдавна, но остана в света, ходеше в различни страни, в различни градове и учеше хората. Поради тази голяма духовна любов към тях.“
През 1999 г. Свами Дев Мурти отново е пристигнал в своя английски център. На 20 март в голямата зала на центъра той дава тържествен обяд по случай рождения си ден, като лично сервира на всички присъстващи типични индийски ястия. Свами Дев Мурти много рядко обявяваше и празнуваше рождения си ден. Тържеството през 1999 г. ме кара да мисля, че може би това е била неговата стогодишнина.
През 2007 г. Свами Дев Мурти е сред гостите на Националната йога седмица в Индия, семинар, организиран от Националния институт по йога на Морарджи Десай, където присъствието му е предизвикало по-голям интерес, отколкото са очаквали организаторите. Несмутим и прям както винаги, той пред всички сгълчава шефа на института, че е представително лице на йога, а има огромен корем. Това е също една от спецификите на Свами – никога не се е впечатлявал от поста на хората, които учи или лекува. Всички ученици винаги са го критикували, че приема всякакви хора, включително алкохолици. На техните обвинения той отговарял: „Всички са ги отхвърлили и ги мразят. Ако и аз ги отхвърля, тогава те къде ще намерят помощ?“
През 2008 г. Свами Дев Мурти е поканен в Хърватия от Дружеството за нетрадиционна медицина на конференция, подкрепена от Министерството на здравеопазването на страната. В Хърватия Свамиджи изнася поредица от лекции и семинари. Негов придружител и организатор на срещите е ученикът му Ядранко Миклич, който предната година е посетил Свамиджи в Индия и е уговорил посещението. Дев Мурти пристига през юни 2008-а най-напред в Загреб, където изнася лекция и води йога курсове. Прави и незабравима демонстрация на стари индийски бойни изкуства. После лекциите и курсовете се пренасят на островите в Далмация. На един от тези острови – Големия Иж, имах невероятния шанс след близо 40 години отново да намеря Учителя си.
Из „Хималайският учител Свами Дев Мурти“ от Наско Атанасов
