Хората разказват за срещите си със Свами Дев Мурти
Четирима души от България посещават Свами Дев Мурти в Индия в неговия ашрам в Делхи през декември 2008 г. Росица Димитрова, Мона Каушик (индийка, свързана с България и живееща у нас), Любомир Керанов и Иво Каменов практикуват йога и са последователи на традицията на Свами Шивананда. Посещават Индия, за да се срещнат със своите учители Свами Сатянанда и Свами Ниранджанананда. След публикациите ми в пресата за срещата ми със Свами Дев Мурти на остров Иж проявиха интерес към него и системата му, дадох им адрес и телефони и ето че успяха да имат сатсанг (разговор с духовно издигнат човек) с него. Като се върнаха в България, споделиха впечатленията си:
Иво Каменов: „Още пътуването към Свами Дев Мурти беше много интересно. На връщане от Ришикеш имахме много малко време и последния ден тръгнахме на уговорената среща с него. Пресякохме с кола Делхи и се озовахме в старата му, предимно мюсюлманска част с много пазари, магазинчета, навалица. Чакаше ни негов ученик и с две рикши продължихме през кварталчето. Стигнахме до една кооперация и на третия етаж ни поканиха в голяма зала, в която имаше маси, дивани, възглавници, спортни съоръжения и място за практика на йога.
След малко Свамиджи дойде, запознахме се, представихме му се, казахме, че сме чували много неща за него. Той ни се зарадва. Разказа ни за пътуването си до Германия. На толкова години продължава да води активен живот, да пътува. Даде ни някои древни мантри. Усещах го като извисен човек, много над другите. И някак хем е тук, хем не е тук.“
Росица Димитрова: „Срещата бе кратка. Докато стигнем до мястото, където беше той, отне време. Това бе в старата част на Делхи, близо до пазара Сита Рам, на третия етаж на една сграда. Свами Дев Мурти изглеждаше много жизнен, посрещна ни гостоприемно, бе отзивчив и искаше да ни даде максимално каквото може. Щом влязохме, ни предложи прасад (благословена осветена храна). На всеки даде в ръката плодове и бисквитки. Въобще не се държеше като голям Учител с такъв опит и на толкова години. Седна на някакво подиумче, държеше се сърдечно и открито. Често се спираше на темата за жената, която явно е много съществена за него. Казваше колко са важни жените и какво трябва да бъде отношението към жената. На мен като жена това ми направи особено добро впечатление.“
Мона Каушик: „Обадих се по телефона още като пристигнахме в Делхи. За моя изненада човекът, който вдигна, веднага ме свърза и говорих директно със Свами Дев Мурти. Обясних, че сме от България и искаме да се срещнем с него. Той отговори, че няма проблем и като се върнем от Мунгир, още същия ден можем да отидем. Смутих се, като се усетих, че говоря с голям човек, който е и над 100 години. На връщане влакът много закъсня и не можахме да отидем в определения ден. На 24 декември 2008-а се върнахме от Хималаите и на 25 декември, Коледа, срещата ни със Свами Дев Мурти се състоя. Жалко, че нямахме време, трябваше да пътуваме и поради това аз се чувствах много неудобно.
Когато имам контакти с такива хора, сякаш изпадам в друг свят. Усетих го като някой много близък човек, без да се познаваме дотогава. За Свами чакаха двама души – по-възрастен мъж и момче, и споделиха, че младежът има проблеми и идва за съвет при Свами. Срещите със Свами много му помагали. Също така ми направи впечатление, че учениците на Свами излъчват някаква сила и енергия. Въпреки че срещата бе кратка, защото много бързахме, останахме много доволни. Свамиджи ни даде мантри и ни обясни много неща.“
Любомир Керанов: „Кварталът напомня малко Парижките потайности. Но Свами Дев Мурти изпрати едно момче да ни посрещне и така стигнахме без проблем до мястото. Влязохме в малка зала за йога. Имаше най-различни атрибути, облекла, гимнастически халки. Сякаш разбудихме нещо минало, заспало, извън времето. А той влиза, изтръсква се от праха и блясва като тийнейджър с една шапка с козирка и високо сабо. Никога не бих казал, че това е човекът, когото търсим, и то на такава възраст. Обикновено такива хора, Учители, сядат на някакво място, което е в дъното на помещението и ти вървиш към него. А той просто седна до вратата. Изключително непретенциозно поведение.
Свами излъчваше младежка жизненост. Беше в невероятна кондиция. Владееше разговора и постоянно беше под контрол. Знаеше какво точно да каже, какво да ни покаже, какво да ни даде, за да научим повече за неговата система. Двете жени си тръгнаха по-рано надолу по стълбите, а ние с Иво останахме и той на изпроводяк ни даде още няколко мантри, които да използваме в случай на нужда. Каза ни и някои полезни съвети за живота. Странното бе, че всички снимки, които направихме, бяха размазани и само една, на която той се съгласи да позира заедно с нас, излезе горе-долу на фокус. А апаратът ни е хубав, с него лесно правим добри снимки. Ако с една дума трябва да определя срещата и неговото излъчване, то думата е „свежест“. Той излъчваше свежест.
Въпреки че бързахме, успяхме да се организираме и да се видим със Свами Дев Мурти. Останахме повече от доволни от срещата, макар че бе кратка, но ние и не можехме да поемем повече. За малкото време бе съвсем достатъчна.“
На 4 март 2009 година известната наша телевизионна журналистка и голям приятел на Индия се срещна и разговаря със Свами Дев Мурти в Делхи. Тя беше там във връзка с официалното посещение в Индия на българска делегация, водена от вицепремиера и министър на външните работи на България Ивайло Калфин. Цялото интервю на Даниела от последния й филм за Индия „Светът е малък“ е поместено в друга глава на книгата. Тук тя споделя усещането си по време на срещата с големия йога Учител:
Даниела Кънева: „Заинтригуваха ме твоите срещи със Свами Дев Мурти. Как след толкова много години сте го намерили на ритрита на хърватския остров. И как е готов да дойде и в България. Щом пристигнахме в Делхи, веднага позвъних по телефона. Свързахме се с неговите хора. Знаеше, че идваме. Ти им беше казал c имейл. Предаде, да отидем веднага. Беше невъзможно. Помолих да му предадат, че почва официалното посещение на външния ни министър. Оставам след това само 36 часа – на 4 и 5 март сутринта. След това летим обратно. И не на последно място, оставаме заради него и неговото завръщане в България през лятото.
Ашрамът му се намира в дъното на Старо Делхи – място, до което дори чист индиец трудно стига. С малки улички, гъмжащи от хора, рикши и коли с непрекъснати клаксони. Много колоритен квартал, но потънеш ли в него, трудно излизаш. Гуруджи живеел на не зная кой си етаж. В Старо Делхи и знаменитата му централна улица Чанди Чоук е най-добре да те води индиец, ако искаш да попаднеш на точното място. Трябваха часове. А аз имах броени часове да заснемем поне три епизода, за да успеем да направим филм. Свами Дев Мурти и цялата му българска одисея, за която ми беше разказвал, беше най-важен за мен. Ако имам късмет. Ако е рекъл Господ. На пръв поглед невъзможно. Трябваше някак си да вплетем тази среща в останалите снимки и интервюта с министри в този 20-милионен град с диаметър близо 90 км. Къде е тук Старо Делхи и заветният ашрам на Гуруджи.
Отрано на 4 март – след внушителния прием по случай 3 март в комплекса на посолството ни в Чанакияпури, дипломатическия квартал на Делхи – цял ден говорихме по телефона с екип от приятели индийци, въвлечени в тази малко вероятна история. Звъняхме си взаимно по мобилните телефони на всеки час. За да можем да се стиковаме. Ако може да се получи. Бяхме се разбрали да отидем при него привечер. Да имаме достатъчно време. Той също отиваше от една на друга среща. Вече се чудехме дали ще успеем да го открием след интервюто с индийския министър Мани Шанкар Айар. Току-що бе започнала предизборната им кампания и всички горяха, когато позвъниха от името на Свами. Не бяхме много далеч един от друг. И се появи идеята да се засечем някъде по пътя. Сигурно не е случайно, че предложих да е в центъра около Вратата на Индия, която е в сърцето на официално Делхи. Там по Раджпат – Булеварда на властта, става парадът на 26 януари – Националния празник на Индия. Наблизо е Джанпат – Булевардът на народа, който се пресича с Раджпат (властта), Комплексът на Ращтрапати Баван – президентския дворец, и основните министерства и парламента. Вратата на Индия е нещо като Пикадили Съркъс или Трафалгар скуеър в Лондон или Триумфалната арка в Париж, където всяка вечер се срещат хора от цяла Индия и цял свят.
Отидохме на уговорения паркинг с оператора Живко Баев – за пръв път снимах с него в Индия, и двама индийци, близки приятели. Както винаги, наоколо пъстро множество. След малко се появи неговата кола, нещо като малко фиатче, а може би марути. И Свами Дев Мурти излезе от колата усмихнат. Дойде с група от учениците си. Като че ли всичко това е в реда на нещата. Наобиколиха ни. Станахме събитието на паркинга. Свамиджи се открояваше над всички. На младини, казват, че се е отличавал с лъвската си осанка. Веднага му показах списанието и вестника с твоите публикации за него. Страшно им се зарадва. О, това съм аз – повтаряше той. А наоколо викаха: „Гуруджи, Гуруджи!“ Започнаха да ме разпитват за снимките. Разказах им цялата история, какви са снимките отпреди и сега. Той идваше от лекция. Изнася много лекции. Учениците му ми казаха, че ги учи на неща, които дори в старите книги не ги пише и на които другите учители не ги учат.
Старият йога носи една особена аура около себе си, има много силно излъчване. Спокоен, уверен в себе си, истински джентълмен, с особена осанка. Бях толкова доволна, че дойде на едно толкова символично място – Вратата на Индия. Не искаше да отидем на тревата. Предложих му и приседнахме на високия бордюр на паркинга. Изглеждаше наистина 100-годишен. Живко после ми каза, че в един момент усетил сякаш с погледа си го пробожда през обектива.
Мисля си, че Свами Дев Мурти е човек, който на всичко се радва. Носи много доброта. Гледа така някак си през времето и пространството. Имах чувството, че не е съвсем на земята. Хем някак си е на земята, говори ти за много земни неща, хем не е съвсем тук. Питам го къде сте, а той вика – горе. Питам го как е там, а той вика – много е добре. Като го погледнеш, когато се докоснеш до него, усещаш, че е мъдрец. Ясно му е за какво сме на този свят. Много, много е видял и преживял. Но усещаш, че е стъпил здраво на земята. Не витае в облаците.
У него се долавя някаква дяволитост, бих я нарекла дяволита мъдрост. С доброта и известно снизхождение те гледа. Защото имаш още път да извървиш, докато стигнеш дотам, където той е стигнал. Носи чара и обаянието на древните гуру. Щом застанеш пред него, ти му вярваш. А и той не ти говори някакви измислени неща. Говори ти за много човешки неща. Говори ти как можеш да бъдеш по-добър, как може да бъдеш по-щастлив, как трябва да бъдеш толерантен, търпелив. Да приемаш другите такива, каквито са. Щом това ги радва. Да приемаш живота такъв, какъвто е.
Когато си до него, се променяш, всичко изглежда някак си по-другояче. Както главата ти е пълна с проблеми, както си пренапрегнат и си мислиш как да издържиш докрай, започваш да се освобождаваш, да се отпускаш. Там между толкова много хора при Вратата на Индия, броените часове до полета, оставаш сам със себе си.
Силен и добър човек. И много човешки говори. Предполагам, че така говори и на хората, които идват да го слушат на лекциите му. Много интересен човек. Съжалявам, че не стигнахме до дома му в Старо Делхи. За да се опитаме да проникнем в неговия свят. Макар че се слива така непринудено със съвременния ритъм наоколо. От сутрин до вечер го водят на лекции, на срещи с младежки аудитории, с много хора. И не само в Делхи, а из цяла Индия. Води един напълно активен живот.
Когато му дадох микрофона на БНТ, се обърна към нашите зрители. Помоли се за нас. Благослови ни. Спомня си всичко за България с добро. Не пази лоши спомени. Може би с неговата мъдрост не ги е приел като нещо лошо. Когато му казах, че хората са били изумени от неговите изпълнения – „Така да е, щом това ги радва“ – каза той, убеден, че не прави чудеса. Просто знае как да командва духа и тялото си. Дълго говорихме. Стана вечер. Учениците му бяха приклекнали около него с много почит, с много обич. Покрай него и те разпитваха за България. Усетих, че Свами Дев Мурти много иска да дойде отново в България. Но не когато е студено. Когато стане топло.“
Анна Бакалова за срещите си със Свами Дев Мурти в България. Тя го придружава и превежда словото на Учителя при гостуването му в България през 2009 г.:
„Срещнах Свами Дев Мурти в особен етап на разбирането си, когато булото на фанатизма се беше вдигнало от мен и с тъга гледах как тъмнината му изпълва очите на хората, пристрастени към гуру, идея, практика, политика, отбор и т.н.“
Бях изпълнена и с недоверие в съществуването на истински учители, виждайки пропастта между прекрасните им учения и делата. Затова доста непредпазливо заявих на Наско Атанасов, автора на тази книга, че ще превеждам на Свами Дев Мурти само защото ми е приятел, но ще е добре, ако намери някой друг, тъй като аз не търся учители, нито групи, с които да се идентифицирам. Просто не знаех какво ще срещна.
Арогантността ми се изпари още при първия поглед на Свами Дев Мурти към мен. Почувствах се като прочетена и напълно разбрана книга, нито харесвана, нито нехаресвана. Просто разбрана. И обичана. С една любов, която е спокойна като тих океан, а не като нашите бурни емоции. Така се чувствах през цялата му визита – нито лоша, нито добра, просто във вихъра на едни събития, които с нищо не нарушаваха неговото извънземно спокойствие, неуморност и отзивчивост към всички.
През цялото време обаче продължавах да търся признаци на разминаване между думите и делата му и разпитвах за това познаващите го от онова време. Никой не си спомни нищо, нито аз успях да се хвана за нещо.
Всъщност да го наблюдаваш не беше трудно, тъй като вратите му бяха отворени 24 часа в денонощието за всички, които имат нужда от него. Ако не бяха организаторите да спират хората, сигурно щеше да се получи истинско стълпотворение, защото привличаше като магнит обикновените хора.
Отнасяше се към всички еднакво – без похвали, без осъждане, с доброта и отзивчивост дори към тези, които отявлено се мъчеха да се възползват от присъствието му за реклама, себеутвърждаване или друго.
Говореше прости неща за ужас на маститите йога философи, повтаряше ги непрестанно, което даде повод на някои да спекулират, без да знаят, че поради възрастта си забравя. Аз също се опитвах да пропусна при превода някое от напомнянията да сме вегетарианци, да упражняваме гръбначния си стълб и да спим по корем, мислейки си, че Свами няма да разбере, но той повдигаше леко вежди, поглеждаше ме и питаше: „Защо не превеждаш?“ Умът ни винаги е жаден за нови неща, но реалността е, че дори неговите прости думи и съвети не се чуват и изпълняват почти от никого. Неговите седем златни ключа за наше добро остават в залата или в книгата, но не стават част от живота ни.
Затова четете тази книга, неговите лекции и може би на стотното или хилядното напомняне нещо ще ви задейства да промените живота си, да отворите нови прозорци и да продължавате да ги отваряте безкрайно, без да спирате в поредната стая с идеи, разбирания, практики, философии, учители. Свами Дев Мурти също не трябва да се превръща в кумир, в повод за цитати и фанатизъм, а да използваме неговите ключове, за да отключим силите в нас, да откриваме още ключове и да помагаме на другите. Защото само делата са духовни, а думите са само думи.
За мен самият Свами Дев Мурти си остава загадка, друга реалност. Нещо, което е отвъд всички обяснения, които знам. Може би той е това, което съм чела в книгите какво представляват истинските йоги – за техните сили, чудеса, безусловна любов, себеотдаденост, пребиваване отвъд времето и пространството и т.н. Може би. Но когато си Свами Дев Мурти, думите нямат никакво значение.“
Из „Хималайският учител Свами Дев Мурти“ от Наско Атанасов
